Твоето форумче

Търся те...
Нощите ми са разплакани момичета
с коси от подивяла нежност.
Стелят се като мъгли
над спомени за кокичета,
които ще повяхнат неизбежно.
Късам листенцата им
и пътя си маркирам.
Нищо че отдавна си го забравил.
Боли ме...
Сред магарешки бодили ще медитирам.
Имам нужда да го направя.
Часовете ми са кристално трошливи.
Колко от тях потроших невнимателно!
Босите стъпки на душата ми
кървят насмешливо.
Ще мина напук...
Решението ми е окончателно.
Ти няма във себе си да се завръщаш,
поне докато от там не си отида.
Остави ме
като роза на перваза на прозореца.
Умирах, възкръсвах...
И пак - има ме.
Струва ли си да те връщам?
Отново да ме накажеш
с безразличие.
Две красиви думи
и после дълго мълчание.
Ни сянка от морал и приличие.
Навярно нещо в мене
се е объркало,
щом още и въпреки всичко -
търся те...

Нощите ти са разплакани момичета.
Бялата им кожа е хладна и мека.
Обръщаш им гръб - май не обичаш кокичета.
Измъкваш се тихичко по странични пътеки.
Спомените си предпочиташ да удавиш
в най-дълбокото на очите ти. Защо ли?
Може би, когато и себе си изоставиш,
да върнеш времето назад ще се молиш.

И да отрежеш косите на нощите,
те пак ще стенат в ушите ти.
Кокичета или момичета - същите
ще тормозят с писъци дните ти.
Не можеш от себе си да избягаш,
носиш се като костенурка или мида.
В нозете на времето кротко лягаш.
Затваряш вратата пред болка и обида.

Не се оправдавай с поглед плах на дете.
Недей се преструва на невинно момченце.
Колко нощи съблече, колко устни изпи.Не,
съвсем не приличаш на сладко меченце.
Пося ветрове и бури зли ще пожънеш.
Използва, ранява и захвърля без жал.
Живота наопъки ще си обърнеш,
в сърцето ти впива се болка-кинжал.

Че грешиш за нищо на света не признаваш,
сам в себе си се изгубваш, но не търсиш път назад.
Момичета - грешни нощи целуваш, после оставяш.
Мислиш си, че цяла вечност ще си бъдеш все млад.
Но времето изтича през пробити пясъчни часовници,
зашлевя всяко надменно и неразумно надуто лице.
Няма нужда да се съветваш с дълги съновници,
за да разбереш, че съсипал си собственото си сърце.

Сълзите горчиви все някога ще пресъхнат.
И момичетата отново ще са само нощи.
Миг преди да почернеят, тихичко ще въздъхнат.
Дали тогава ще ги искаш ти така още?!
Грехове или грешки, голямо и малко...
всичко това няма никакво значение.
Когато сам опропастиш живота си е жалко.
Дали от себе си ще намериш спасение?!

Но те ще ти бъдат винаги на ръка разстояние
и няма да можеш да ги достигнеш и за миг.
Ще се смеят безчувствено на твоето страдание.
Нощите ще разкъсва печалният ти вик.
И да пресъхнат сълзите, горчилката ще остане.
От Голгота само мъртъв се слиза, уви.
Ще възкръснеш ли или сянка ще станеш,
която в нощите ще стене и ще кърви?!

На облаче ще заприличаш-наивно бяло,
което забравило е думата - дъжд.
Сухо и празно ще е твоето тяло-
тяло на един озлобен, нещастен мъж.
И кой е виновен, няма смисъл да питаш.
Отговора си го знаеш, той е ясен, нали?
Под ръка с разплакани нощи ще скиташ
и ще бършеш изнервен мокрите им очи.

Ей - браво на вас двечките!!! (http://smileys.smileycentral.com/cat/36/36_1_75.gif)

 [usmivkaa] [clap] [na na]

Поздрав за двете дами и техните способности..Браво,момичета [inloveee] [cvetee]

 [usmivkaa]  :kissoflove:

Quote from: {dulgokoska} on June 02, 2006, 11:44:07 AM

Вината ще бъдеш ти сред тъмите...
По-грозен от всичко сред някогашния ти свят...
Красотата повяхва... Не си ли виждал звездите?
Как падат... Угасват... И спират топло да горят...
А нощите твои - разплакани момичета...
От обикновени любови съпруги ще станат...
Ще носят на гроба ти букети от кокичета...
А ти - Вина - ще желаеш за по-дълго да остават...

Но те ще бързат в своя свят да се върнат.
Ще чувстваш корените на дърветата как растат,
промъквайки се през мястото дето е било сърцето ти.
Воплите глухи на душата ти не могат да ги спрат.
Вина... Изкупление... Вече нямат значение,
когато над теб се втвърдява пръстта,
когато си останал нерешено уравнение
и за теб не плаче нито една жена.

Има ли памет душата?
Тя в нощите - разплакани момичета
скрито над последния ти дом ще обикаля.
Ще рони повяхнали листенца от кокичета,
с които ще затрупва името ти върху кръста.
Те от сълзите на нощите ще се калят.
Гласа ти отдавна вятърът ще го е отнесъл
някъде далече в полето на спомена.
Колко тъжна е неговата протяжна песен!
Колко тежат сълзите ти приживе неотронени.

От леда статуя на тъгата извайва
плачеща нощ, превърната рано в жена.
Ще се стопи на сутринта - малка нейна тайна.
В леденото и изящество ще е хваната твоята душа.
Плуват в локвите кокичета с личица посивели.
откъсната умираща бяла красота.
Спомените за теб от нощите ти отнели
стенат и вехнат.Няма връщане. Тишина.

Омагьосващо непредвидими
забулват се в гъста горчива мъгла.
Някога твои, нежни, любими-
съсухрени днес от гадка черна тъга.
Искаш да им върнеш отнетото вчера,
но е късно - сам ти вече нищо не си.
Думи за утеха не можеш да намериш-
нямаш си устни , усмивка, очи.

Ти, който някога горд бе и дързък
сега си куп кости под твърд чернозем.
Душата ти спомени връзват на възел.
Расте върху кръста зелен зимзелен.
Красивите дами от твоите нощи
са баби беззъби отдавна, уви.
А ти млад остана и млад си все още,
но няма те , всъщност. Така е, нали?!

Само в нощи беззвездни духът ти ще броди
по пътеките стари и ще вие в мрака с бяс.
Ще те следват куп зомбита-диви уроди,
възкръснали за да ти служат в неверния час.
И вместо кокичета черните лилии
на черната кръв, текла някога в теб
ще се вият като змии-гадки рептилии,
по мъртви тела, обвити в загниващ креп.

Но Бог милостив е и скоро ще те избави
от тази разложена, воняща плът.
Пир за червеите, най - после нещо направи
не за себе си,а за другите - за първи път.
Страхът ти е неуместен, нима си забравил
как смело разкъсваше женски гърди.
Сърцата невинни на жертвеника поставил-
спираше пулса им с удар точен призори.

Аз ще съм кошмара ти най-страшен,
защото мене най-много нарани.
Използва ме, захвърли ме в ъгъла прашен,
не се замисли колко боли.
В нощите ти отново ще плачат момичета-
хор от който няма да се спасиш ти.
Ще те затрупват мъртви, без аромат кокичета.
Ще се молиш всичко това да спре, но...уви.

Какво? Нима ще кажеш, че съм жестока?
А ти самият какъв беше преди?
Кралят-слънце, живеещ без цел и посока,
заспиващ всяка нощ на различни гърди.
Горчи между зъбите ти сега черноземът,
болезнено е да осъзнаеш, нали,
че времето и смъртта своето си вземат.
И те като тебе - не спори!

Мълчи, нямаш право да се оплакваш!
Помниш ли колко момичета сам нарани?
Молеха те , косите им в праха се влачеха мокри.
На нито една ти, безжалостния не прости.
Няма дъх сега в тези кости студени и бели,
а как дишаше, когато с поредната се сливаше ти.
Дивото ти дихание изгаряше душите им полудели.
А на сутринта...вече не беше оня, нежния ти.

Те ще те събуждат и приспиват
с мокрите свои тъжни очи.
Ще те прегръщат, ще си отиват,
ден и нощ ще се сменят . Може би.
Може и да ти втръснат, но нямаш избор.
Ще ги търпиш чак до края на вечността.
На всички твои беди беше извор
най-големият ти грях - гордостта.

Балерини-пеперуди с криле от печал
разхлаждат челото ти бяло.
Беше... Какво си сега?Онемял
скъсан звук от цигулково тяло.
Ловец на сърца...А сега
само калций в купчинка гротескна.
ПРопива се в почвата на капки скръбта.
Да го преживееш никак не е лесно.

Да, тъжно е царството на мрака.
Танатос ревниво покоя си пази.
Цъфтят отровни лилии
в езера от сълзи и чакат
да ги докоснеш с любов
и всичко да намразиш.
Бъди му верен, какво ти остава?!
Така ще бъдеш и ти принц на Ада,
няма да сънуваш кокичета и пеперуди,
ще забравиш тези,
които приживе захвърля и напада.

Ехееееееее,ама колко сте продуктивни само [bravisimo].Помислих си първо ,че някакъв спор се е родил от едно стихче ,а то какво било...Браво,момичета.Не разплакани,и не повяхнали кокичета ,а талантливи момичета. [inloveee] [inloveee] [inloveee] Страшен тандем сте двечките.Я нещо колективно сътворете да ви се възрадваме от сърце. [usmivkaa] [namigG]

Quote from: {dulgokoska} on June 03, 2006, 22:10:56 PM

Но не можеш, нали... признай си направо...
Как би могъл да си някому верен...
Как ще успееш да забравиш, Безпощаден...
Как  ще приемеш, че друг превъзхожда те тебе...
Няма надежда... Сам знаеш го вече...
От живота си взимал и сега тъй желаеш...
Но невъзможно е просто... Жалко човече...
Умрял си, а нощите трупа ти терзаят...

Нощите ти отнемат всичко, което си обичал,
танцуват пеперудено неуловими  ей така.
Всичко, което си наранявал и отричал
ти се връща стократно сега.
Не понасяш плачещите си бели нощи,
но не можеш да ги спреш, няма шанс.
Те прииждат и те затрупват-още и още.
Ти губиш в играта- сянка в миманс.

Quote from: tonnny_bg on June 04, 2006, 00:03:35 AM
Ехееееееее,ама колко сте продуктивни само [bravisimo].Помислих си първо ,че някакъв спор се е родил от едно стихче ,а то какво било...Браво,момичета.Не разплакани,и не повяхнали кокичета ,а талантливи момичета. [inloveee] [inloveee] [inloveee]Страшен тандем сте двечките.Я нещо колективно сътворете да ви се възрадваме от сърце. [usmivkaa] [namigG]

Ами Тонка, то по-колективно от това ... здраве му кажи  [lol] [lol] [lol]
Благодаря ти. :)

Quote from: {dulgokoska} on June 04, 2006, 01:31:30 AM

И този обрат не можеш да преживееш...
Защото вече си мъртъв... Нали?!...
И искаш отчаяно пеперудите да не пеят...
Но няма надежда... И обречен си ти...
А крилете им крехки от нишки - стомана...
Се реят високо над тебе, далече...
И никога, никога не ще да престанат...
Да навяват загубеното твое величие...

Затуй примири се, бъди тих и кротък,
не протестирай, моли се да свърши това.
Да върнеш пропиляното преди в живота
и да започнеш една нова твоя игра.
С пеперудени нишки нежна коприна
да закърпиш нещастната своя душа.
Да стоплиш нощите си, бледи, изстинали,
да намериш покой, мир  и тишина.

Quote from: Gentiana on June 04, 2006, 03:26:46 AM

Quote from: tonnny_bg on June 04, 2006, 00:03:35 AM
Ехееееееее,ама колко сте продуктивни само [bravisimo].Помислих си първо ,че някакъв спор се е родил от едно стихче ,а то какво било...Браво,момичета.Не разплакани,и не повяхнали кокичета ,а талантливи момичета. [inloveee] [inloveee] [inloveee]Страшен тандем сте двечките.Я нещо колективно сътворете да ви се възрадваме от сърце. [usmivkaa] [namigG]

Ами Тонка, то по-колективно от това ... здраве му кажи  [lol] [lol] [lol]
Благодаря ти. :)

Мисля, че Gentiana каза всичко!  :flyingkiss:

Quote from: {dulgokoska} on June 04, 2006, 11:02:30 AM

Моли се и надеждата повикай...
Знам - на нея не си се уповавал...
И сега недей я много засилва...
Остави си пътечка, ако се превърне в провал...
Да има накъде в гроба да се обърнеш...
Да спреш да гледаш през земята танца...
Да затвориш очи... От стоманата да обръгнеш...
Но ще можеш ли да не чуваш как с песен над теб кацат...
Твоите нощи - разплакани момичета...
Лудо повлечени в танц на смъртта...
Огледален живот на откъснати кокичета...
Чиито листенца окапват на сутринта...

Надеждата облича сива дреха,
когато при теб слиза, уморена е.
Колко пъти ти носи нежна утеха,
а ти я гонеше с отегчение.
Горд си и сега не я понасяш,
но тя ти прощава и приласкава.
Примири се, в жертва принасяш
покоя си и по-тежко ти става.

Плачат нощите ти,подгизва пръстта на гроба,
мокър си целият и побеснял от яд.
Загърната в прозрачна бяла роба
гледа те надеждата ти.За нежност глад
надига се там, където е било сърцето.
Ти още помниш какво значи това .
Сълзи капят по контура на лицето-
учуден си сам от тази внезапна тъга.
Беше Велик ловец с трофеи различни-
руси, черни, кестеняви, огнени дори.
Обстановката сега ти е нетипична.
Странно ли е , че от това те боли?!

Да, сълзите ти никога не си обичал.
Как побесняваше, когато ти плачеха те-
ранимите, изоставени, нощни момичета,
не достигнали дори и прага на твоето сърце.
Без милост си тръгваше, нямаше и дума нежна,
с която да ги изпратиш, за сбогом поне.
Не почувства нещастнико, че е неизбежно
някой ден да спре и твоето сърце.
Сега се гърчиш и в костите ти духа вятър.
Плачат нощите, тях не можеш да ги спреш.
Актьор си в един драматичен театър,
в които няма антракти,
защото завесата му се вдига , когато умреш.

Не си свикнал на такива"овации".
Ако имаше кожа, щеше да се изчервиш.
Ръкопляскат ти земните червеи - адмирации,
които те карат от ужас да пищиш.
Ролите си понякога сами си ги пишем,
бездарно или талантливо, уви,
когато ни повикат е просто излишно
да молим за повторение. Забрави!

Сънуваш се заровен в напъпили кокичета,
от аромата им главата ти се замайва.
Не можеш да дишаш,нощите ти-момичета
в сълзи скриват на живота последната тайна.
Събуждаш се, под земята е мокро и студено,
само корените на кокичетата над тебе се вият.
Нещо твое ще бъде някой ден преродено.
Нещо от тебе в себе си някой ще открие.

 По-достоен... С него нощите ще се смеят,
няма от сълзи ризата му да подгизва.
На кокичета ще ухаят дните му, ще живеят
с капката твоя обич. Ще я облизва
огънят, запален от минаващо момиче,
с очи като твоите отнесено сини.
Той ще и подарява омразните ти кокичета,
когато тя му шепне нежно-Любими.
А ти едва ли това ще почувстваш в мрака
Ти си никой сега. Тебе никой не те чака.

И тогава...ударите на сърцето,
което вече нямаш
ще пробиват грозни отвори
в празните ти сухи кости.
Ще стенат и скърцат като
корабни въжета на шхуна,
отплувала далече в открито море
през безлунни нощи.
Жалко е, че няма небе над челото ти,
че дори нощите на твоите оргии
са далече отгоре.
Няма кокичета, няма момичета.
И тъгата с тебе отказва да говори.

Нощта...Няма вече значение, че е тъмна.
И светла да беше, за да я почувстваш ти трябва сърце.
Нито замръкваш отдавна, нито осъмваш.
Нямаш нищо - само маска наместо лице.
Безкрайна агония, Ловецо ще те измъчва
до края на времето и дори след това.
Някога Диоген, доброволно затворен във бъчва,
търсел човека...А ти ,
ти търсиш спасение за грешната си душа.

Като диво животно си хванат в капана
на своите собствени мизерни лъжи.
Обичаше да се смееш и да ги сваляш с измама-
една, и две, че понякога даже и три.
Щом нощите им плачеха ти беше забавно.
Може би просто жените мразеше ти.
Издевателстваше над тях, покоряваше ги бавно,
а после ги захвърляше, като празни кутии, без мечти.

Кралете също напускат играта,
дори не показали най-силния си коз.
Танцуват нощи-куртизанки в тревата,
горе, далече от надутия ти мъртъв нос.
Верен не беше на никоя дама,
спазваше само твоите си правила.
Обаче винаги идва краят ни- драма,
която ти, кралю,така и не разбра.

Не обичаш да ти се смеят, нали?!
Този смях ушите ти наранява.
Отровен блясък в мъртвите ти очи
блатисти капки под земята оставя.
Цветя бели като ефирен бял саван
нежно по лицето ти се плъзгат и капят.
Небето ти отдавна няма минало нито таван,
спомените тъжни спомена за сърцето ти хапят.

момичета, кокичета и труп?
тоз крал сте го изкарали луд пес,
а кралят романтичен е, и не е груб,
робините не са му интересни днес,
на краля дай му чаша с бялото винО,
пред нея знай, не се пречупва той,
едно момиче на коляно кацналО,
послушно, нежно, да не вика стой,
и се разтапя крал,ще е послушен мек,
макар, че някъде ще си остане твърд,
и за душите ви тоз крал ще бъде лек,
ще искате живот, а не глупавата смърт ...

Gentiana, ти как мислиш... Аз не искам да му прощаваме... :>

 :)
В никакъв случай  [lol] [lol]

въй, какви сте люти, кралемразки :)
извън царство пътища са прашни,
там ще ви откраднат ваште диви маски,
за да видите - изобщо не сте страшни,
че какво ще правите момичета без крал?
ей така, самички - но пък горди - ще си скитате,
и на никой няма пък за вас да му е жал,
щото всеки пази краля във душата си ...

[plezz]

За крале не ми пука!
Не се давам на крал,
ако ще да е най- величавия.
А пък този нашия вече си е взел-дал.
На земята всичко свое оставил е.
Гордата му осанка е само спомен в нощта,
момичетата му-кокичета вече са с други.
Едва ли си спомнят за него и любовта.
Нечии са отдавна законни съпруги.

Тъжно е, нали, когато късно се осъзнаваш?!
Тъжно е, когато сам и да искаш, не си прощаваш.
Нощите ти , завинаги останали момичета
танцуват с други, които им подаряват кокичета.
А ти си никой, ще те запомни ли някой не знаеш.
До края на времето и отвъд на живот и смърт ще си играеш.

Моли се от дъното на оглозганата си душа
призраците от миналото да те забравят.
Да смилиш боговете и ти протегнат ръка,
да те преродят- но вече друг да те направят.
Нощите ти отново като кокичета ще цъфтят,
но ти вече няма да ги разплакваш и нараняваш.
Като новородено в един по-добър твой свят
следа след себе си различна и светла ще оставиш.

освен да броиш
капещите като студена вода часове.
Минутите, които се разпадат щом ги докоснеш.
Секундите-комари, пищящи във вечността.
Вият се като димна магия надменните ти нощи.
Всяка сълза е маргарит, който се вплита
в роклите им от кокичев цвят.
А ти се молиш отново, и още , и още
да спре най -после този непоносим ад.

 :p Нелллли  [inlovee]

Нощи...,крале...,разплакани дами...
Дъх на кокичета...Рани запалени.
Болка и гняв.Непогребано минало.
Колко години безсънни са минали.
Той е нещастник - не заслужава,
нищо че крал е,шут си остава
щом няма сили нощта да прегърне
и при любимата си да се завърне.
Нека мълчи,нека гасне със залеза,
в тоя свят нищо не е безнаказано.
Нека се дави оплетен във блатото.
Сълзите девичи се плащат със злато...

:) :) :)

(http://kilat.ru/romantika/5103.gif) [heart__]

 [heart__] Просто съдба.

 [inlovee]

 [inlovee] Като нищо ще разплачете и мен :)

Недей  :) , мъжете не плачат  :)
Поне така казват
(http://best-image.ucoz.ru/_ph/34/2/163633006.gif)