Умиращите дни напомнят за теб...
И този спомен е последния ден.
И щастието е просто куплет...
и ще свърши когато си тръгнеш от мен.
Живот - препятствие странно
по пътя към сините звездни висини!
Умира денят ми, стопява се бавно!
И гледам - прощално махаш ми ти!
(http://static.flickr.com/55/134555597_cab8eda064_m.jpg)
Всеки ден е нов и красив по своему.... [heart__]
Quote from: FALLEN on May 20, 2006, 22:52:26 PM
Всеки ден е нов и красив по своему.... [heart__]
Особено умиращият!!!!
Малко повечко оптимизъм...Усмихни се! [heart__]
:)
Quote from: Ангелче on May 20, 2006, 22:41:04 PM
Умиращите дни напомнят за теб...
И този спомен е последния ден.
И щастието е просто куплет...
и ще свърши когато си тръгнеш от мен.
Живот - препятствие странно
по пътя към сините звездни висини!
Умира денят ми, стопява се бавно!
И гледам - прощално махаш ми ти!
Грешиш - не ти махам прощално.
Показвам ти с пръсти тази ярка звезда,
която свети в небето. Не ме гледай жално.
Тя носи в себе си силна пътеводна светлина.
Не, нямам никакво намерение да си ходя.
До теб ще съм, дори и да не искаш това.
Щастието е онова врабченце, което
кълве трошици от твоята нежна ръка.
Не убивай с думи деня си, той е нужен
за да впръсне в сърцето ти сила за борба.
Бори се с меланхолията с цвят теменужен,
която се опитва да превземе твоята душа.
:) [heart__]
Quote from: Gentiana on May 20, 2006, 23:47:57 PM
Quote from: Ангелче on May 20, 2006, 22:41:04 PM
Умиращите дни напомнят за теб...
И този спомен е последния ден.
И щастието е просто куплет...
и ще свърши когато си тръгнеш от мен.
Живот - препятствие странно
по пътя към сините звездни висини!
Умира денят ми, стопява се бавно!
И гледам - прощално махаш ми ти!
Грешиш - не ти махам прощално.
Показвам ти с пръсти тази ярка звезда,
която свети в небето. Не ме гледай жално.
Тя носи в себе си силна пътеводна светлина.
Не, нямам никакво намерение да си ходя.
До теб ще съм, дори и да не искаш това.
Щастието е онова врабченце, което
кълве трошици от твоята нежна ръка.
Не убивай с думи деня си, той е нужен
за да впръсне в сърцето ти сила за борба.
Бори се с меланхолията с цвят теменужен,
която се опитва да превземе твоята душа.
:) [heart__]
:)Как винаги намираш подходящите думи за мен???!!!! Незнам... Понякога е просто нереално!
Ще вземеш ли ръката ми, за да повярвам,
че плачещият залез не е плакал за мен...
За да спра на падащите небеса на се надявам
да ме издигнат в студения, умиращ ден.
Ще вземеш ли ръката ми с усмивката любима
и в сън да счупиш болката на кристални парчета?!
Да бъда пак в живота ти искра незаменима
и пак да паля зората от тъжни мисли превзета!!!
Quote from: Ангелче on May 21, 2006, 00:00:45 AM
:)Как винаги намираш подходящите думи за мен???!!!! Не знам... Понякога е просто нереално!
Ще вземеш ли ръката ми, за да повярвам,
че плачещият залез не е плакал за мен...
За да спра на падащите небеса на се надявам
да ме издигнат в студения, умиращ ден.
Ще вземеш ли ръката ми с усмивката любима
и в сън да счупиш болката на кристални парчета?!
Да бъда пак в живота ти искра незаменима
и пак да паля зората от тъжни мисли превзета!!!
:) Ами, съпругът ми понякога твърди, че съм вещица... :p [lol]
Може и да е прав, знам ли...
Вземам ръката ти, но залезът не плаче...
Той в огромна червена усмивка цъфти.
Небесата не падат. Да, далечни са, обаче,
когато сме заедно нима не спира да те боли?!
Розовобуза зора минава през росата,
всяка капчица целува и като нея ти
напомняш ми напъпила роза в тишината
на споделени мигове, от които не боли.
Вземам ръката ти, ето вземи моята и ти.
Quote from: Gentiana on May 21, 2006, 00:15:25 AM
Quote from: Ангелче on May 21, 2006, 00:00:45 AM
:)Как винаги намираш подходящите думи за мен???!!!! Не знам... Понякога е просто нереално!
Ще вземеш ли ръката ми, за да повярвам,
че плачещият залез не е плакал за мен...
За да спра на падащите небеса на се надявам
да ме издигнат в студения, умиращ ден.
Ще вземеш ли ръката ми с усмивката любима
и в сън да счупиш болката на кристални парчета?!
Да бъда пак в живота ти искра незаменима
и пак да паля зората от тъжни мисли превзета!!!
:) Ами, съпругът ми понякога твърди, че съм вещица... :p [lol]
Може и да е прав, знам ли...
Вземам ръката ти, но залезът не плаче...
Той в огромна червена усмивка цъфти.
Небесата не падат. Да, далечни са, обаче,
когато сме заедно нима не спира да те боли?!
Розовобуза зора минава през росата,
всяка капчица целува и като нея ти
напомняш ми напъпила роза в тишината
на споделени мигове, от които не боли.
Вземам ръката ти, ето вземи моята и ти.
Вещица ли?! Сега разбирам всичко... :) :p
Вземам ръката ти и тръгвам със теб....
Пътят ми полет е станал от щастие свято!!!
Вземам ръката ти... единственият човек,
който ме връща променена на земята!