нощта бе студена ... луната - замъглена ... не светеше ярко, сякаш страх я обладаваше ... морето бе сломено, бушуваше страшно ... вълните, иначе свободни, като в клетка се разливаха ... в скалите мрачни, черни се разбиваха ... брегът, сам - самичък сред тъмнината ... нямаше кой да му стопли душата ... пясък из небето се рееше, празни мечти сееше ...
вървях сама ... вървях ... беше тъмно, тъмно, черно и много страшно ... луната не огряваше небето със своя нежен блясък ... вятъра, силен, изпепеляващ, в косата ми се вееше ... стъпките ми отекваха измежду скалите ... орлите, черни грачеха ... болка сякаш ги гореше ... свирепи, безпощадни ... а сега, като малки деца ... сякаш мъката бе навяскъде ... сякаш бе обхванала и най - коравосърдечните ... и тези, които без душа живеят ...
вървях ... вървях ... бурята все по - силна ставаше ... трябваше да намеря подслон ... не спирах да вървя ... нямаше къде да отида ... нямаше кой да помогне на душата ми ...
светкавици пронизаха нощта, гръмежи бясни разбиха небето на частици ... скалите плачеха сякаш ... искаха и те подслон ... морето плачеше ... то бе приело толкова много жертви, то бе дало подслон на толкова много живи същества ... а сега ще му ги отнемат ... вятъра ридаеше ... вече има сила, по - голяма от него ... вече друг царува в небето ... брегът шептеше ... той искаше свобода ... искаше да отиде някъде на край света... да е сам ... а не облян с морска пяна .. искаше да събере всяка песъчинка, разпиляна от вятъра ... искаше да си върне своето ...
а къде си ти ... погледни небето ... виж следите кървави ... погледни земята ... погледни орлите ... като тях летя ... като тях страдам ... искам живот ... а нямам ...нямам .. щом нямам теб ... като цвете - цъвтях ... а ти откъсна ме ... незряла... като птица в небето летях ... а счупи ми крилата ... като дете мечтах ... а отне ми ти мечтата ...
продължавам да вървя ... и отново съм сама ... сама с плача на всичко около мен ... сълзите нежно прогаряха лицето ми ... голяма топка сякаш се беше скрила в гърлото ми ... болеше ме ... исках да преглътна всички сълзи .. цялата мъка ... ала не можах ... ти ми отне дори силата на ново да започна ... отне ми дори силата да спра да плача ... направи от човека в мен нищожество ... направи сърцето ми играчка .. с която би могъл да си играеш по всяко време ...
накрая реши да ми върнеш тази играчка ... но тя вече за нищо не ставаше ... ти я беше скъсал, беше я скъсал в игрите си ... беше загубил малките парченца от нея ... опитах се да я сложа отново там, от където я взе ... но тя не пасна ... тя не е същата ... не е това, което ти дадох ...
продължавам да вървя ... сама по брега ... мидички, краката ми бодат ... но не ме боли ... ти отне всички мои чувства ... дори физическата болка ...
вървя ... и около мен светлини ... картини ... спомени .. всеки миг прекаран с теб беше около мен ... минах... като че ли през галерия ... разгледах всичко .. с тъга спомних си отминалите дни и продължих ...
нима ти не помниш тези неща ... нима не помниш любовта ... думите, в които се закле ... или може би забрави и това ...
много лесно забравяш ... обещания празни даваш .. и си заминаваш ...
вървях ... вървях ... крачих из пясъчните преспи ... реших да поседна малко ....
седнах на пясъка ... бурята се вихреше .... вятъра в лицето ми се блъскаше ... но не усещах ... усещах само допира ти ...
изведнъж ... изведнъж ... изчезнах ... не бях на това място ... не бях на този бряг... всичко беше бяло, чисто .. и спокойно ... но къде ли съм ....
по - късно разбрах, че съм станала пленница на вълните ... че вятъра убил ме е ... че гърма небесен сломил ме е .... пак бях сама ... но усещах ... вече усещах студ ... физическа болка ... дори щастие ... но какво бе станало с мен ....
до мен имаше само един бял плик ... поставен под една бяла роза ... отворих го ... вътре имаше послание ... за мен ...
" за да не бъдеш сломена от бурята жестока ... при себе си те прибрах ... ще оставя теб ... да живееш .... но ще живееш без сърце .... ще бъдеш за другите такава, каквито бяха те към теб ... безсърдечни, измамни и лицемерни .... ще си истинска само за себе си " ....
...::Mag1::... [brmmmm]