Впиваше жадно погледи в мойта душа
стискаше с кървави пръсти гърлото на малка искра
Мъчно обливаше ти в мене ,
свойта прогнила тъмна...
Искрицата малка , с душа
на нежна морска русалка
искаше ти да владееш,
очите топли от теб да леденеят
И страхът бе твоят съюзник
И нощта бе твойта сестра
И злото над тебе бдеше,
не добър и светъл баща-
пастрок със зла съдба !
Ала страхът е нещо свято ,
то мостове гори
и след себе си други гради.
Разрушението е болката
а болката- предвестница на любовта.
Самоувереността убива мъртвата душа,
ала живата- възражда я от пепелта.
И няма вече го страхът от тъмнината
и няма онази гмеж в душата
приела своята съдба ,
прегърнала нежно някоя сестра
напред върви искрицата в нощта,
напред към бъдна светлина.
:kissoflove: :kissoflove: [plqs plqs] [plqs plqs]
[shame]
Мерси мило
Красива искрица..... [I love you]
Мерси миличка [inlovee]
Заслужаваш я... [inlovee] [shame]
[inloveee]