Вещице-броднице,
скиташ тъжна по нощите бели.
Шепоти-трепети
ронят в тъмното
листчета прецъфтели.
Казанът преобърнат е,
недовършена последна магия.
Гарванът, гарванът...
Боже, как ми се иска да го убия!
Препъва те жилава,
безмилостна кукувичата прежда .
Кръв по нозете ти, белите.
За завръщане в себе си
май е късно...-
по всичко изглежда.
Разпусни коси -
тези диви кехлибарени нишки.
Не се сдържай - плачи!
Удуши ме!
Превърни ме във мишка.
Ще изгриза сърцето,
онова -мукавеното
на мъжа, който пише
книгата на съдбата ми.
Ще му взема вроденото
право да дирижира живота ми...
Тези драки- къпини
имат остри бодли и разкъсват
тънките ти нощни одежди,
но не спирай -
донеси ми поне глътка надежда.
Нека бъде горчива,
да горчи като черна отрова.
Днес съм толкова тъжна,
губя вяра - отново.
Отново!
Няма път за разпътни,
недоносени мисли
и чувства.
Като църква обрана
в мен душата е мрачна...
И пуста.
Колко бързо растат
диви рози -
пълзят и се сплитат
във кръвта.
С аромат -опиат
ме опиват.
За позволение и не питат.
Скитам се,
забравила и името си,
и защо съм дошла във гората.
Прегърни ме! Изгори
последната нишка,
свързваща ме със светлината.
Вещице-броднице,
сестрице моя- неразумно красива,
ще остана при теб.
Този свят тъй циничен
сто години духа ми убива.
И съм луда за връзване,
уморена от себе си даже.
Ще остана при теб .
Ако ще Господ да ме накаже.
Звучи познато :)
Имаше смисъл да остана будна [inlovee]
Мислиш ли [lol] [lol] [lol] ?
[evala] [evala] [evala] [gentlefen]Прекрасно!
Вещица се наричаш
и себе си така обричаш.
Обрече се на сила и на мощ
да можеш нощта да разрежеш с нож !
Не е игричка това ,
на котка и мишка сега ,
Вещица искаш да си -
тогава бъди !
След всички дяволи върви ,
пред ангелите ти дори !
Никога глава не преклони ,
дори след залеза на изгрева
пак сама се възроди !
На вещиците никой не диктува ,
позволявайки сега
на някой да пише твоята съдба
си просто поредната лъжкиня ,
шарлатанка....
Кръвта е основната съставка
на живота и смъртта ,
кръв по нозете ти се стича,
събери я - нека да не те обрича
на забвение във нощта -тя е твоята съдба .
И защо ме наричаш шарлатанка?! [confused]
Не е честно [sad3] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
Quote from: tonnny_bg on May 19, 2006, 08:37:07 AM
[evala] [evala] [evala] [gentlefen]Прекрасно!
[usmivkaa] [hey sexyy]
Благодаря!
Не те наричам никак :)
Обяснявам ти какво значи да си вещица - ти правиш избора си ;)
вещиците не се оставят да бъдат водени от болката... те самите са болка :)
Gentiana
на мъжа, който пише
книгата на съдбата ми.
Ще му взема вроденото
право да дирижира живота ми... Дали...?
Тези драки- къпини
имат остри бодли и разкъсват
тънките ти нощни одежди,
но не спирай -
донеси ми поне глътка надежда.
Нека бъде горчива,
да горчи като черна отрова.
Днес съм толкова тъжна,
губя вяра - отново.
Отново! Докога....?
ilusia
На вещиците никой не диктува ,
позволявайки сега
на някой да пише твоята съдба
си просто поредната лъжкиня ,
шарлатанка....
Gentiana струва ми се, че нямаш право да си тъжна от думите на ilusia!
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Нямам думи!!!!!!!!!! Невероятно е!
=:) :flyingkiss:
Quote from: ilusia on May 19, 2006, 13:29:52 PM
Не те наричам никак :)
Обяснявам ти какво значи да си вещица - ти правиш избора си ;)
вещиците не се оставят да бъдат водени от болката... те самите са болка :)
а ха :)
права си [inlovee]
Всъщност в момента съм седнала разкрачена като жаба кикирица и се намествам :) [confused] [lol]
Но принципно да - права съм :>
Quote from: Gentiana on May 19, 2006, 05:06:07 AM
Вещице-броднице,
скиташ тъжна по нощите бели.
Шепоти-трепети
ронят в тъмното
листчета прецъфтели.
Казанът преобърнат е,
недовършена последна магия.
Гарванът, гарванът...
Боже, как ми се иска да го убия!
Препъва те жилава,
безмилостна кукувичата прежда .
Кръв по нозете ти, белите.
За завръщане в себе си
май е късно...-
по всичко изглежда.
Разпусни коси -
тези диви кехлибарени нишки.
Не се сдържай - плачи!
Удуши ме!
Превърни ме във мишка.
Ще изгриза сърцето,
онова -мукавеното
на мъжа, който пише
книгата на съдбата ми.
Ще му взема вроденото
право да дирижира живота ми...
Тези драки- къпини
имат остри бодли и разкъсват
тънките ти нощни одежди,
но не спирай -
донеси ми поне глътка надежда.
Нека бъде горчива,
да горчи като черна отрова.
Днес съм толкова тъжна,
губя вяра - отново.
Отново!
Няма път за разпътни,
недоносени мисли
и чувства.
Като църква обрана
в мен душата е мрачна...
И пуста.
Колко бързо растат
диви рози -
пълзят и се сплитат
във кръвта.
С аромат -опиат
ме опиват.
За позволение и не питат.
Скитам се,
забравила и името си,
и защо съм дошла във гората.
Прегърни ме! Изгори
последната нишка,
свързваща ме със светлината.
Вещице-броднице,
сестрице моя- неразумно красива,
ще остана при теб.
Този свят тъй циничен
сто години духа ми убива.
И съм луда за връзване,
уморена от себе си даже.
Ще остана при теб .
Ако ще Господ да ме накаже.
Надежда при мене ли търсиш?
Няма такава!
Остани ако искаш ,
две ще бъдем по-малко самотни.
На стария дънер, седнали,
до казана
може би ще измислим
за душите си
лечебна отвара.
Светът ме отритна,
сега вече и аз не го искам!
Косите ми почерняха,
очите ми - като езеро ...
магия дали ми остана
или от орлите и тя
бе отнесена?
Постой, бъди ми компания.
Така или инак -
в мойта болка си вече замесена...
Quote from: Angel Soul on May 19, 2006, 22:08:15 PM
Надежда при мене ли търсиш?
Няма такава!
Остани ако искаш ,
две ще бъдем по-малко самотни.
На стария дънер, седнали,
до казана
може би ще измислим
за душите си
лечебна отвара.
Светът ме отритна,
сега вече и аз не го искам!
Косите ми почерняха,
очите ми - като езеро ...
магия дали ми остана
или от орлите и тя
бе отнесена?
Постой, бъди ми компания.
Така или инак -
в мойта болка си вече замесена...
Да, билката, която ни трябва
е много специална...
Араклятиа...
Тя расте по новолуние,
в сенките на най-високия бор.
Има синьо-лилавия цвят на проклятие,
но лекува прокълнати и отритнати
и е толкова ефикасна-
в това няма никакъв спор.
От твоята болка до моята
нишки зелени се протягат.
И да искам не мога да ги разделя.
В полунощ, когато
всички плъхове се разбягат,
аз знам че ще ме чакаш
и ще дойда да споделя твойта тъга.
Quote from: tuik on May 19, 2006, 13:37:01 PM
Gentiana
на мъжа, който пише
книгата на съдбата ми.
Ще му взема вроденото
право да дирижира живота ми... Дали...?
Тези драки- къпини
имат остри бодли и разкъсват
тънките ти нощни одежди,
но не спирай -
донеси ми поне глътка надежда.
Нека бъде горчива,
да горчи като черна отрова.
Днес съм толкова тъжна,
губя вяра - отново.
Отново! Докога....?
ilusia
На вещиците никой не диктува ,
позволявайки сега
на някой да пише твоята съдба
си просто поредната лъжкиня ,
шарлатанка....
Gentiana струва ми се, че нямаш право да си тъжна от думите на ilusia!
Дали и Докога са философски въпроси , Насссс....Кой може да каже, че знае със сигурност отговорите им!? Аз не съм сигурна... :)
И щом казваш, че нямам право да съм тъжна, сигурно е така...Добре, няма да бъда. :)
Quote from: ilusia on May 19, 2006, 21:45:54 PM
Всъщност в момента съм седнала разкрачена като жаба кикирица и се намествам :) [confused] [lol]
Но принципно да - права съм :>
[xa xa xa xa xa xa] шегаджийка