Когато си тъжен
очите ти имат онзи цвят
на бурята,
която сънувам всяка нощ
и в която се чувствам
изгубена и нищожна.
Когато кръвта ти е
апатична и студена,
нещо в мен прави
самотата и болката
нетърпимо невъзможни.
Когато...
Има дни, в които
пътуването ми до теб
е дълго и мъчително,
макар да си на една ръка разстояние.
Дни, в които просто не те достигам.
Къде си?
Затворено е за мен сърцето ти,
нищо че упорито повтаряш,
че ме обичаш...повече отколкото
въобще било възможно.
Какво си?
Моята слабост?
Присъда?
Или проклятие?
Ех, питам те ,
но и сама отговора си го зная...
Ти си моето нежно разпятие.
Заковани са за думите ти
ръцете ми,
трънен венец ми е любовта ти.
Чакам само копието,
което ребрата на
недоносената ми съпротива
ще строши.
Всъщност....,
плачат ли мъжете?!
И търсейки те преоткривам тъгата
острие - забито в сърцето с печал!....
Плаче ми за теб със глас душата....
а своите сълзи ти си продал!
И търсейки те ...искам да изкрещя без глас...
Плакал ли си ,че се счупи света от кристал?
Плакал ли си ,че плакала съм аз?
Не-е-еее ... своите сълзи ти си продал!
Има дни , в които го затварям...
Има дни , в които ти повтарям,
че те обичам,без да казвам
защо с мълчание те наказвам...
Има дни , в които не смея да говоря,
защото ,когато устни разтворя ,
знам , че ще те заболи , а не искам...
Няма...Не мога...Себе си потискам...
Но няма дни , в които да не те обичам...
Няма дни , в които да не искам да сме сами...
Няма дни , в които да не ме привличаш...
Няма дни...Няма дни...Няма дни...
И как боли, когато те няма
и колко е празен светът...
отдавна е изпразнена очната яма,
няма да видиш от там сълзи да текат
Ще трябва да ги потърсиш някъде другаде,
там където за теб все още ме няма,
там където... няма да ти кажа къде,
ти отдавна имаш за това място покана
[flowers] [flowers] [flowers] [gentle-fen] [gentle-fen2]
Цветя и за трима ви.
Прекрасни стихове сте сътворили.
Quote from: Ангелче on May 17, 2006, 22:32:56 PM
И търсейки те, преоткривам тъгата
острие - забито в сърцето с печал!....
Плаче ми за теб със глас душата....
а своите сълзи ти си продал!
И търсейки те ...искам да изкрещя без глас...
Плакал ли си ,че се счупи света от кристал?
Плакал ли си ,че плакала съм аз?
Не-е-еее ... своите сълзи ти си продал!
Продадените сълзи горчат в чашата на душата
и колко пъти ги пия, а не свършват - ден и нощ.
Плача за всичко без сълзи. Не ме вини за тъгата,
с която сърцето ти наранявам като с остър нож.
Крия се от теб, защото те обичам, а си го забранявам.
Искам през този живот да премина сам и неразбран.
Нищо след себе си -нито прашинка- не искам да оставям.
Споменът за теб и твоите сълзи дълбоко в мен е прибран.
Quote from: Diablos on May 17, 2006, 23:52:14 PM
Има дни , в които го затварям...
Има дни , в които ти повтарям,
че те обичам,без да казвам
защо с мълчание те наказвам...
Има дни , в които не смея да говоря,
защото ,когато устни разтворя ,
знам , че ще те заболи , а не искам...
Няма...Не мога...Себе си потискам...
Но няма дни , в които да не те обичам...
Няма дни , в които да не искам да сме сами...
Няма дни , в които да не ме привличаш...
Няма дни...Няма дни...Няма дни...
Дните и нощите ми едни в други се преливат.
Така са се смесили, че не знам нощ ли е или ден.
Когато мълчиш просто разума си губя.Изстиват
кръвоносните ми съдове.Ти болиш дълбоко в мен.
Затваряш сърцето си,знаеш че ме наказваш,
защото ме оставяш на планета без въздух и вода.
Повяхва красотата и ми се струва, че ме намразваш.
Това ме убива, мразя тези диви пристъпи на самота.
Повтаряй ми, че ме обичаш, дори когато не те чувам.
Кажи го на вятъра, на небето, на полската трева.
И аз ще си го шепна, макар на сърдита да се преструвам.
Аз и ти - двете страни на онази лудост - ЛЮБОВТА.
Quote from: tuik on May 18, 2006, 00:26:33 AM
И как боли, когато те няма
и колко е празен светът...
отдавна е изпразнена очната яма,
няма да видиш от там сълзи да текат
Ще трябва да ги потърсиш някъде другаде,
там където за теб все още ме няма,
там където... няма да ти кажа къде,
ти отдавна имаш за това място покана
Сълзите ти са живи, макар да не го признаваш.
Тайно още от очите ти нощем текат.
Намирам те винаги и навсякъде.Все забравяш,
че е прозрачен и близък за мен твоят свят.
Там където... Мястото ми е познато.
Дали ще го посетя, наистина не знам.
Търся в тъмното пръстите на приятел
на които от своята топлина да дам.
Quote from: Gentiana on May 18, 2006, 00:49:43 AM
Quote from: Ангелче on May 17, 2006, 22:32:56 PM
И търсейки те, преоткривам тъгата
острие - забито в сърцето с печал!....
Плаче ми за теб със глас душата....
а своите сълзи ти си продал!
И търсейки те ...искам да изкрещя без глас...
Плакал ли си ,че се счупи света от кристал?
Плакал ли си ,че плакала съм аз?
Не-е-еее ... своите сълзи ти си продал!
Продадените сълзи горчат в чашата на душата
и колко пъти ги пия, а не свършват - ден и нощ.
Плача за всичко без сълзи. Не ме вини за тъгата,
с която сърцето ти наранявам като с остър нож.
Крия се от теб, защото те обичам, а си го забранявам.
Искам през този живот да премина сам и неразбран.
Нищо след себе си -нито прашинка- не искам да оставям.
Споменът за теб и твоите сълзи дълбоко в мен е прибран.
Сълзите ти излишни са били...
Повярвай всичко е било една измама...
Те не станаха следи...
И нищичко от теб не остана...
Споменът избледнял ми напомня...
Че бил си човек, макар наполовина...
Някой ден и ти ще си спомниш,
че съм тук и че ме има!
Сълзите са живи, така е,
но недей да ги търсиш в очите,
отдавна от там ги избърсах,
в момент на слабост
и после изхвърлих ги,
в кофа за смет...
Сълзите са живи така е,
и от там далече от мен,
болят повече даже...
Сълзите болят,
но от тях се пречиства живота-
като пролетен дъжд,
който въздуха прави тъй свеж.
Има смисъл, когато
събрани дълбоко в душата,
бавно капят
в неистово нежен, любовен копнеж.
Не, недей ги изхвърля!
За къде сме без чувства красиви?!
В свят на дива жестокост,
на скърцащи зъби и жлъч.
И да плачем си струва.
Тази светла тъга ни отива.
Има в тъмното светъл ,
лекуващ ни
пътеводен лъч.
Quote from: Gentiana on May 18, 2006, 03:09:51 AM
Quote from: Diablos on May 17, 2006, 23:52:14 PM
Има дни , в които го затварям...
Има дни , в които ти повтарям,
че те обичам,без да казвам
защо с мълчание те наказвам...
Има дни , в които не смея да говоря,
защото ,когато устни разтворя ,
знам , че ще те заболи , а не искам...
Няма...Не мога...Себе си потискам...
Но няма дни , в които да не те обичам...
Няма дни , в които да не искам да сме сами...
Няма дни , в които да не ме привличаш...
Няма дни...Няма дни...Няма дни...
Дните и нощите ми едни в други се преливат.
Така са се смесили, че не знам нощ ли е или ден.
Когато мълчиш просто разума си губя.Изстиват
кръвоносните ми съдове.Ти болиш дълбоко в мен.
Затваряш сърцето си,знаеш че ме наказваш,
защото ме оставяш на планета без въздух и вода.
Повяхва красотата и ми се струва, че ме намразваш.
Това ме убива, мразя тези диви пристъпи на самота.
Повтаряй ми, че ме обичаш, дори когато не те чувам.
Кажи го на вятъра, на небето, на полската трева.
И аз ще си го шепна, макар на сърдита да се преструвам.
Аз и ти - двете страни на онази лудост - ЛЮБОВТА.
Повтарям го дори във сънищата...
Шепна го през сълзите в нощта...
Плача, щом помисля си за бъдещето...
Но знай-Обичам те! Дано все така
думите ми до теб по вятъра да достигат...
Да бъде духът ти винаги приповдигнат,
усмивката ти да ми изгаря страстно сърцето...
А очите ти-Боже...те ме пренасят в морето
от щастие, което се слива нейде край хоризонта далечен
с мечтите на небето...Детето...в мене виж как пробуждаш...
И то те обича...Обича, когато с устни във водата рисуваш
красиви картини, от които пък съм другаде отвлечен...
Искам някак да ти помогна
стъпките ми мълчаливи до там да последваш...
Самотната планета да е далеч, на светлинни години...
Въздух там аз ще ти вдишвам, с вода ще те обливам,
само, моля те, недей да изчезваш,
защото няма да ми е достатъчно просто:"Помни ме!"...
Quote from: Diablos on May 29, 2006, 23:38:23 PM
Повтарям го дори във сънищата...
Шепна го през сълзите в нощта...
Плача, щом помисля си за бъдещето...
Но знай-Обичам те! Дано все така
думите ми до теб по вятъра да достигат...
Да бъде духът ти винаги приповдигнат,
усмивката ти да ми изгаря страстно сърцето...
А очите ти-Боже...те ме пренасят в морето
от щастие, което се слива нейде край хоризонта далечен
с мечтите на небето...Детето...в мене виж как пробуждаш...
И то те обича...Обича, когато с устни във водата рисуваш
красиви картини, от които пък съм другаде отвлечен...
Искам някак да ти помогна
стъпките ми мълчаливи до там да последваш...
Самотната планета да е далеч, на светлинни години...
Въздух там аз ще ти вдишвам, с вода ще те обливам,
само, моля те, недей да изчезваш,
защото няма да ми е достатъчно просто:"Помни ме!"...
Няма да изчезвам, но ти обещай че няма да плачеш!
Бъдещето е нашия чист, още неизписан лист.
Да напишем нещо хубаво в него е нелека задача,
но аз вярвам, че като мен и ти си оптимист.
Думите ти ме намират и в най-тъмния ъгъл, в който съм се свряла.
Дори, когато не искам нищо да слушам и затварям очи и уши .
Правят черните криле на убийствената ми печал в приказка бяла.
Без да искам се поддавам и усмивката ми сама за тебе цъфти.
Детето в тебе е сладко създание, което ме разнежва и разсмива.
Чувствам как обичта му покълва дълбоко и в моята душа.
Готова съм да го пазя с любов, да го завивам, за да не изстива
през хладните нощи, когато демони търсят под прозорците ни храна.
Помагаш ми и стъпките ти ще следвам без съпротива,
готова съм да те последвам дори до края на света,
сега, когато този студен и жесток свят ме убива,
когато наказва без вина чувствителната ми душа.
:)
Quote from: Ангелче on May 19, 2006, 13:54:32 PM
Сълзите ти излишни са били...
Повярвай всичко е било една измама...
Те не станаха следи...
И нищичко от тебе не остана...
Споменът избледнял ми напомня...
Че бил си човек, макар наполовина...
Някой ден и ти ще си спомниш,
че съм тук и че ме има!
Този ден вече е тук и на вратата ми чука.
На прага ми оставя спомен, от който боли.
В сърцето се промъква през тайна пролука
мисълта, че разплакал съм красивите ти очи.
Искам да те върна, но устните ми не се разтварят,
за да извикат името ти. Не мога да шепна дори.
Ела сама. Разрови въглените, които в мене догарят.
Съживи, възпламени отново в душата ми любовта.
[gentle-fen2] [gentle-fen]
Quote from: Gentiana on May 30, 2006, 07:19:08 AM
Quote from: Ангелче on May 19, 2006, 13:54:32 PM
Сълзите ти излишни са били...
Повярвай всичко е било една измама...
Те не станаха следи...
И нищичко от тебе не остана...
Споменът избледнял ми напомня...
Че бил си човек, макар наполовина...
Някой ден и ти ще си спомниш,
че съм тук и че ме има!
Този ден вече е тук и на вратата ми чука.
На прага ми оставя спомен, от който боли.
В сърцето се промъква през тайна пролука
мисълта, че разплакал съм красивите ти очи.
Искам да те върна, но устните ми не се разтварят,
за да извикат името ти. Не мога да шепна дори.
Ела сама. Разрови въглените, които в мене догарят.
Съживи, възпламени отново в душата ми любовта.
[gentle-fen2] [gentle-fen]
Искаш да ме върнеш, но не можеш
мъжката ти гордост слабост е пред мен....
А ще искаш, повече, когато ме загубиш
и осъзнаеш грешките си някой ден....
Но аз си те познавам... не съм и очаквала...
Сила в любовта да проявиш...
Няма вече нищо за възпламеняване...
Само в нараненото сърце гориш!
Дали ме има в сърцето ти наранено
или само сянката ми се крие там в мрака?
Спомняш си за мен, само когато ти стане студено,
да приема това глупаво е от мен да чакаш.
Мъжката ми гордост няма да ми я вземеш,
такъв съм,не ме променяй, приеми ме.
Да те загубя ще е много тежко за мене,
но ако не можеш- просто остави ме.
Аз успях да победя страха, че плачеш за мен
само насън и в мечти върху съня постлани!
Аз успях, не се съмнявай в този ден,
когато ще успея да стъпя в твоите рани!
И гордостта ще ме презира със очи
отправени към старите години...
За мен сега недей плачи...
Насън с усмивка прегърни ме!
Не стъпвай в раните ми, от това много боли.
Колкото и да си нежна , не ме наранявай.
Гордостта ми отстъпва с уморени очи.
Не исках да бъда груб. Мила, прощавай!
Никакви сълзи, защото и теб ще разплача,
а не искам да страдаш и секунда дори.
Не мога и не искам на мечтите ти да съм палача.
Искам само много силно да ме обичаш. Помни.
Quote from: Gentiana on May 31, 2006, 22:17:58 PM
Не стъпвай в раните ми, от това много боли.
Колкото и да си нежна , не ме наранявай.
Гордостта ми отстъпва с уморени очи.
Не исках да бъда груб. Мила, прощавай!
Никакви сълзи, защото и теб ще разплача,
а не искам да страдаш и секунда дори.
Не мога и не искам на мечтите ти да съм палача.
Искам само много силно да ме обичаш. Помни.
Колко хубави думи...От кой роман ги взе!?!
Или отново в съня си те чувам и вярвам в лъжи?!
Отдавна ,помня,своя път пое....
а днес ме заричаш да помня само мечти!
Аз не искам да помня... аз искам път отново....
и не отново сън, а реалност, каменна и черна.
Да чувствам болката- изгаряща до гроба
и макар през сълзи,реален аз да те погледна!
Quote from: Ангелче on June 02, 2006, 22:30:50 PM
Quote from: Gentiana on May 31, 2006, 22:17:58 PM
Не стъпвай в раните ми, от това много боли.
Колкото и да си нежна , не ме наранявай.
Гордостта ми отстъпва с уморени очи.
Не исках да бъда груб. Мила, прощавай!
Никакви сълзи, защото и теб ще разплача,
а не искам да страдаш и секунда дори.
Не мога и не искам на мечтите ти да съм палача.
Искам само много силно да ме обичаш. Помни.
Колко хубави думи...От кой роман ги взе!?!
Или отново в съня си те чувам и вярвам в лъжи?!
Отдавна ,помня,своя път пое....
а днес ме заричаш да помня само мечти!
Аз не искам да помня... аз искам път отново....
и не отново сън, а реалност, каменна и черна.
Да чувствам болката- изгаряща до гроба
и макар през сълзи,реален аз да те погледна!
Сълзите ти разума замъгляват, любима.
Огледай се, няма никакви каменни стени.
На брега на морето сме-мека, южна зима.
В прегръдка, моля те, бързо ме загърни.
Забрави всички условни присъди,
които издава ми отчаяна години наред.
Двама можем далече невярата да пропъдим.
Притисни се в мен и гледай с ясни очи напред.
Quote from: Gentiana on June 02, 2006, 22:50:37 PM
Quote from: Ангелче on June 02, 2006, 22:30:50 PM
Quote from: Gentiana on May 31, 2006, 22:17:58 PM
Не стъпвай в раните ми, от това много боли.
Колкото и да си нежна , не ме наранявай.
Гордостта ми отстъпва с уморени очи.
Не исках да бъда груб. Мила, прощавай!
Никакви сълзи, защото и теб ще разплача,
а не искам да страдаш и секунда дори.
Не мога и не искам на мечтите ти да съм палача.
Искам само много силно да ме обичаш. Помни.
Колко хубави думи...От кой роман ги взе!?!
Или отново в съня си те чувам и вярвам в лъжи?!
Отдавна ,помня,своя път пое....
а днес ме заричаш да помня само мечти!
Аз не искам да помня... аз искам път отново....
и не отново сън, а реалност, каменна и черна.
Да чувствам болката- изгаряща до гроба
и макар през сълзи,реален аз да те погледна!
Сълзите ти разума замъгляват, любима.
Огледай се, няма никакви каменни стени.
На брега на морето сме-мека, южна зима.
В прегръдка, моля те, бързо ме загърни.
Забрави всички условни присъди,
които издава ми отчаяна години наред.
Двама можем далече невярата да пропъдим.
Притисни се в мен и гледай с ясни очи напред.
Аз знам, със сърцето усещам го вече...
нашето южно море, в лъжлива пяна ме залива....
И знам, през капките, колко далече
от моето нещастие ти си отиваш.
И знам... усещам... боли ме...
че скоро ще се давя в твоята тъга.
Не ме измъчвай във лъжи, щади ме...
аз мога да живея и сама!
Quote from: Ангелче on June 03, 2006, 20:34:07 PM
Аз знам, със сърцето усещам го вече...
нашето южно море, в лъжлива пяна ме залива....
И знам, през капките, колко далече
от моето нещастие ти си отиваш.
И знам... усещам... боли ме...
че скоро ще се давя в твоята тъга.
Не ме измъчвай във лъжи, щади ме...
аз мога да живея и сама!
Сама?!...Може ли да е сама вълната,
която се разбива отново, и отново във брега?
Сама ли е по пълнолуние "Лунната соната"?
Сами ли са птиците в небето рано сутринта?
Където и да скита отегчена душата ми,
ти си в мен като брошка
върху ревера на мъжката ми суета,
нося те и се гордея с любовта ти,
не разбираш ли?
Най много те обичам,
когато те оставям сама.
Quote from: Gentiana on June 03, 2006, 20:56:57 PM
Quote from: Ангелче on June 03, 2006, 20:34:07 PM
Аз знам, със сърцето усещам го вече...
нашето южно море, в лъжлива пяна ме залива....
И знам, през капките, колко далече
от моето нещастие ти си отиваш.
И знам... усещам... боли ме...
че скоро ще се давя в твоята тъга.
Не ме измъчвай във лъжи, щади ме...
аз мога да живея и сама!
Сама?!...Може ли да е сама вълната,
която се разбива отново, и отново във брега?
Сама ли е по пълнолуние "Лунната соната"?
Сами ли са птиците в небето рано сутринта?
Където и да скита отегчена душата ми,
ти си в мен като брошка
върху ревера на мъжката ми суета,
нося те и се гордея с любовта ти,
не разбираш ли?
Най много те обичам,
когато те оставям сама.
Каква суета...Празник на мъжката гордост отново!
Обичаш ме, когато съм сама!
А, аз ,глупачката, била съм готова
живота си със теб да споделя!
И в твоите думи съм търсила истина сляпа,
да защити от съмнения моята мечта!
Уви, открих единствено лъжата...
И защитих се от твоята суетна мъжка душа!
Quote from: Ангелче on June 04, 2006, 13:30:18 PM
Каква суета...Празник на мъжката гордост отново!
Обичаш ме, когато съм сама!
А, аз ,глупачката, била съм готова
живота си със теб да споделя!
И в твоите думи съм търсила истина сляпа,
да защити от съмнения моята мечта!
Уви, открих единствено лъжата...
И защитих се от твоята суетна мъжка душа!
Горчиви думи,моя нежна любима.
Как да изпия тази твоя тъга?
Уви, признавам,
истина в думите ти, все пак, има.
Излъгах те, глупаче,
не е вярно, че обичам да те оставям сама.
Но да споделям живота си не съм свикнал
и се страхувам.
Тази отдаденост плаши мъжката ми суета.
Когато протягаш длани, някак си ми се струва,
че събличаш грубо беззащитната ми душа.
А ти си нежна и ласкава, по женски чаровна.
Носиш светлината в красивите си очи.
Дай ми време, да се преборя с тази отровна
мъжка себичност, от която и двамата ни боли.
:) [heart__]