КРЪГЪТ
- Какво има? Добре ли сте? - професорът лежеше безжизнен на пода,пръстите му трептяха, а зениците конвулсивно ту се свиваха, ту се разширяваха- блъскаха се - като мухи,затворени в буркан.
Сред пяната на устата му едва си проправиха път думите «Не го прави!».
Стресът и извратеното любопитство на Ханс му пречеха да повика помощ- просто наблюдаваше агонизиращия професор и оглеждаше тайната му лаборатория.
- Направихте ли го? – попита Ханс и приклекна до професора.- Зная,че сте го направили.Какво видяхте?
Професорът вече бе изгубил и последната капка разум – просто се гърчеше и въртеше очи.А устата му преливаше.
"Извратено копеле! – помисли си Ханс. – Пропиля цял живот, за да създаде Вариантния симулатор и щом успя, се нагълта с отрова.Какво ли е видял?"
Ханс бавно пристъпи към странната кутия с призми и я погали. "Ето го! – толкова проста машина!.. Изчислява възможните вероятности на живота ти до космическа точност. Това е поглед към бъдещето!".
Ханс погледна към вече мъртвото тяло на професора:
- Ти си един шибан,мъртъв гений! Чуваш ли,ти успя! Успя!
Без повече да чака,той сложи ръцете си върху страничните стени на кутията и залепи очи на призмата.Почувства остра болка в пръстите.Малки иглички се забиха в тях като дълго дебнали хищници. За какво ли е кръвната проба? ...изперкал старец!..
Зачака...
Пред погледа му започнаха да се редят картини.
Ханс видя бъдещето си.
Видя се млад,красив и...
мъртъв!
Беше заобиколен от хора и сълзи...
Един от присъстващите държеше вестник...
Ханс с ужас различи датата!...
Беше утрешния ден.
...Картината се замъгли...
- Не!
Не съм...
...готов...
...за това...
Не искам да умирам! По дяволите, аз имам бъдеще! Имам мечти!
...Нямам време...нямам време за нищо!
Ханс седна до трупа на професора и започна да разговаря със себе си:
- Защо погледнах? Защо не го послушах? – попита Ханс.
- Трябваше!...сега зная,зная кога ще свърши всичко – отговори Ханс.
- Зная кога,но не и как!
Вариантите за смъртта започнаха да човъркат съзнанието му, извратени и болезнени.
"Сигурно като излизам ще ме блъсне кола...не,камион!..ще ме намаже по света,черепът ми ще изпука като празна мидена черупка, а мозъкът ми?..този велик мозък!.. Защо точно аз? Не,няма да излизам от тук! Ще стоя, докато ларвите размърдат тялото на този стар глупак...И после ще тръгнат към мен!..иглата му,която ме прободе!..сигурно тетанустта вече лази по кръвта ми...а аз съм затворник на съдбата си!"
Минаваха часове.
Ханс осъзнаваше, че няма изход.
При всички положения щеше да е мъртъв.Простичкият на вид апарат беше изчислил вероятностите му!
- Ще е болезнено. Няма причина да не е! Аз съм млад-няма да е лесно да умра!
Ханс взе едно въже и погледна към професора.
- Няма да последвам примера ти глупако! Смъртта ти беше около час. Около час се гърчеше в мъки. Вратът ми ще се прекърши за секунди.Няма да усетя кога съм умрял.
Завърза въжето на една греда, другия край окачи на врата си и скочи.
Свиването на примката стана много бавно.
Докато увисваше на каданс,Ханс осъзна :
...дяволската машина бе предположила,че ще умре,щом види това,че ще умре.
Всичко беше един кръг.
(http://i20.photobucket.com/albums/b239/Diido/smiles/eyebrow.gif) Ле-ле... Браво, Иво, браво! Историята е страхотна! Извадих си тамън две поуки, мисля че са достатъчни. :Р
1. Каквото и да става да съм абсолютен непукист.
2. По-добре не си гледай в бъдещето, че гледай к'о става. :Р Винаги може и по-зле. :Р
Хората лесно се лъжат. :) А историята ти е малко пъклена... (http://i20.photobucket.com/albums/b239/Diido/smiles/Heartagram_Animated_Emoticons_by_jo.gif) Наистина много ми хареса!
Благодаря!
И поздравление за heartagram-чето [lol]
Браво ве пич стрсхотен разказ...
продължавай все така...
поздрав и от мен, силна история [bravisimo]
хаха баси извратеното нещо [evil] ама иначе става
[bravisimo] Браво! Четейки го изпитах доста странни чувства... Продължавай в същия дух! :kissoflove: