Слънцето залезе...
Ти го угаси.
С ледена вода поля лъчите му.
В душата вече светлина не искри.
Студено е.
Господи, колко е студено!
С изранени колене
по стръмни скали пълзях.
Молих се искрица поне
да запазя...
Но залезът е вече случен.
Няма път назад.
Пропаст под краката ми...
и присъдата -
да те намразя.