Скрита зад вратата аз тебе чаках,
молех се силно и тихичко плаках,
исках да дойдеш, отново да звъннеш,
за нас да си спомниш, при мен да се върнеш!
И седнала тихо с едничка надежда
сили имах само за теб да поглеждам,
но никого не виждах - празно бе пред вратата
и сломена аз падах, мълвяха устата:
"Къде си?!... С коя си?!... Нима си далече?!...
Тъй тихо е всичко!... Забрави ме вече!...
Защо си отиде?!... Кога ще се върнеш?!...
Дали ще го сториш?!... Пак мен да прегърнеш?!"
И все не преставам да чакам теб аз,
зад вратата стаена се моля за нас...
Надежди тая и рисувам картини...
със сълзи мълвя: "Върни се, любими!"
[helpme]