Идеята ми хареса ..всъщност не вярвам да събуди интерес точно тук , но какво пък , може да се лъжа :)
Заглавието на темата е от книга на Джон Ланкастър, посветена на дегустаторския нюх, остро небце и прочие преклонение към кулинарното изкуство. И ще събера тук няколко знаменити "рецепти", ако ви харесва, насладете се и споделете литературния си вкус)
***
"За първи път на този бряг изпитах сладостта на яденето. Когато вечер Зорбас наклаждаше между два камъка огън и разговорът се оживяваше, чувствах, че и яденето е също така една душевна функция и че месото, хлябът и виното са основните материали, от които е направен духът.
Преди да хапне и пийне вечер, след тежкия труд, Зорбас нямаше настроение, приказките му бяха вяли и думите му излизаха с ченгел, а и самите му движения бяха уморени и тромави. но веднага щом хвърлеше, както сам казваше, въглища в машината, цялата скована, разнебитена работилница на тялото му се съживяваше, засилваше се и почваше да работи. Очите му пламваха, паметта преливаше, криле израстваха на краката му и той заиграваше.
- Кажи ми какво я правиш храната, която ядеш - каза ми той веднъж, - и ще ти кажа какъв си! Едни я превръщат в лой и лайна, други я превръщат в работа и настроение, а пък трети, чувал съм, я правръщат, казва, в Бог. Има значи, три вида хора, аз, началство, не съм нито от най-лошите, нито пък от най-добрите - по средата съм. Храната, която ям, я превръщам в работа и настроение. Пак добре!"
"Алексис Зорбас", Никос Казандзакис
Лаура Ескивел
Гледала съм филма и много ме впечатли .
"Легендарният вожд на ацтеките Монтесума на ден изпивал по 15 кани с гъсто дъхаво какао и после се втурвал да върши подвизи. Номерът обаче не е само в какаото, а в душевното състояние на майстора, който го е забъркал. Май само мексиканките умеят да правят ястия, които, щом опитате, ще се почувствате сами като гореща вода за шоколад - на ръба на кипенето, наситени с всички чувства, които готвачът е вложил в своята гозба. Ако ви се вижда странно, ако ви мързи да обикаляте в търсене на чушки серано, без които мексиканците не влизат в кухнята, ако нямате три дни на разположение, за да ги посветите на една-единствена манджа, най-малкото, което можете да направите, е да прочетете "Като гореща вода за шоколад" - най-любовната, чувствена и магическа готварска книга на света.
Като най-малката дъщеря в къщата на строгата безчувствена Доня Елена, Тита, героинята на Лаура Ескивел, била обречена цял живот да се грижи за майка си и никога да не се омъжи, както гласят правилата на жестоката семейна традиция. Единствената утеха за Тита била да се посвети на кухнята - нейното светилище. Точно оттам започнали нещастията й. Когато била бременна с Тита, донята режела лук и понеже пропуснала старото правило да си сложи резенче на темето, за да избегне досадното ронене на сълзи, тя режела и ревала, режела и ревала и така, докато дъщеря й изскочила направо на кухненската маса. Естествено, не било нужно никой да потупва Тита, за да проплаче. Тя се родила със сълзи на очи, които цял живот после се опитвала да изтрие от душата си заедно с чувството, че представлява последната останала в тавата пълнена чушка с орехов сос, която никой не смее да вземе.
В гозбите, които трябвало да приготвя за целия дом, Тита изсипвала всичките си чувства и ефектът бил непредвидим.
Като, например оня случай, когато провалила сватбата на сестра си. Трябвало да измайстори Торта с Кайсии за 180-те гости на сватбата. Сестра й щяла да се омъжва за момчето, в което Тита била лудо влюбена. Готвачката толкова плакала над тортата, че фонданът се разводнил и в сватбения ден всички гости изведнъж заплакали, хванали се за коремите и се запревивали от болки, вкусвайки от сълзите на Тита.
Или пък прословутите й Пъдпъдъци със Сос от Листенца на Розов Цвят. Любимият на Тита издебнал таен момент и й подарил огромен букет от рози, за да й докаже, че макар и съпруг на сестра й, той обича само нея. За да не дразни строгото семейство, Тита решила да завърти някаква вкусотия от розите. Но преди това така стиснала букета, че листенцата се напоили с кръв от гърдите й. Всеки, който вкусил от гозбата, почувствал веднага топлина в слабините и бил изпълнен от неумолимата страст на Тита. Средната сестра дотолкова била завладяна от любовната емоция, че побягнала гола в полето и накрая стигнала до един публичен дом, където чакала някой мъж да усмири парещата я сладост.
Такива ми ти разкази, забъркани с индиански магии и латинотемперамент, дъхащи на карамфил, канела, дафинов лист и кориандър, могат да запалят кръвта на всеки читател, подобно на пиперките, които изгарят езика му, щом вкуси Надениците по Северняшки или Супата от Бича Опашка.
Мексиканците, моля ви се, са изнамерили в природата над 15 вида чушки, повечето от които лютят така, че могат да ви разплачат само с миризмата си. Всяка пиперка, казват, отговаряла на някоя раздираща душата страст и затова те се употребявали изключително внимателно, за да не нанесат непоправими рани (на езика и сърцето). И понеже дивите чувства на Мексико не могат да се поберат в няколко сорта чушки, индианците продължават да отглеждат нови и нови видове.
Приготвянето на магическите гозби не става току-тъй. Не може за час-два да избягате от философията на "fast-food"-а и да забъркате нещо чудотворно, което да запали овлажнените кибритени клечки. Ако не изпитвате удоволствие от готвенето, ако не се посветите на ястието, няма никакъв смисъл да започвате. Защото каквито и вкусотии да сложите в тигана, приготвеното после ще залепне като клисава каша за стомасите, забравите ли да прибавите чувство. Една видна дама от родния тв-лайф наскоро обясняваше, че не обича да готви след изтормозващ работен ден, понеже е сигурна, че ще се получи отрова. Абсолютно вярно.
Много по-голяма радост ще си доставите, ако през август си приготвите Коледни Хлебчета за повдигане на сломен дух или в някоя мразовита нощ се заемете да сгреете охладените семейни отношения с Горещ Шоколад и Козуначен Кравай за Деня на Влъхвите, който скучните традиционалисти празнуват непременно през септември. Но кой ти гледа месеца, когато изпитва остра нужда от сгряване.
Рецепта на Тита, чиято любов накрая успяла да запали кибритените клечки в тялото й с такава сила, че изгоряла заедно с цялото ранчо и оставила след себе си само една готварска книга:
Горещ Шоколад и Козуначен Кравай за Деня на Влъхвите
В тенекиена тава се изпичат 2 либри сурово соконуско какао, 2 либри сурово маракайбско какао и 2 либри сурово каракаско какао. После се отделят шлюпките и зърната се стриват заедно със захарта според вкуса. Сместа се разделя на купчинки, които, като изпръхнат, стават блокчета шоколад. Всяко блокче се потапя в кипнала вода, която заедно с какаото трябва да кипне още 2 пъти при непрекъснато разбиване. Ако се използва мляко, достатъчно е само веднъж да кипне, за да не се сгъсти прекалено много.
За козунака са нужни 30 грама прясна мая, която се разтрошава и размива в четвърт кило брашно с постепенно добавена половин чаша хладко мляко. Оформя се питка, тя трябва да втаса, докато достигне двоен размер. В още един килограм брашно се оформя кладенче. В средата му се сипват 7 яйца, 1 супена лъжица сол, 2 супени лъжици вода от портокалов цвят, 1 чаена чаша мляко, 300 грама захар, 300 грама краве масло и се замесва тесто. Прибавя се втасващото тесто и когато се получи хомогенна маса, тестото се поставя в намазана с масло тава. Още няколко часа краваят трябва да втасва, докато три пъти увеличи обема си. Тогава се изсипва на масата, разточва се дебел лист, наръсва се с парченца захаросани плодове, намазва се с разбито яйце и се посипва със захар. Пече се 20 минути в намазана с масло и посипана с брашно тава."
"До масата на Зейфод Бийблброкс се приближи едно голямо млекодайно животно от рода на говедата - едро, добре угоено и охранено четириного, с огромни влажни очи, малки рога и с една почти подкупваща усмивка на устните си.
- Добър вечер - измуча то и се отпусна тежко на бутовете си. - Аз съм Специалитетът на деня. Мога ли да ви препоръчам някои части от тялото си?
Изгрухтя и примлясна няколко пъти, намести се по-удобно на задните си части и се загледа спокойно в клиентите.
Думите му предизвикаха изумление и смут у Артър и Трилиън, безразличие у Форд Префект и остро чувство на глад у Зейфод Бийблброкс.
- Може би парче от моята плешка? - предложи животното. - Задушена в бяло вино?
- Ъъъ, ВАШАТА плешка? - прошепна Артър ужасено.
- Естествено, че моята, сър - изгрухтя доволно животното, - как мога да предлагам чужди плешки?
Зейфод скочи на крака и започна да ръчка и опипва плешката на животното с разбиране.
- Бутът ми също е много хубав - гордо заяви животното. - Правих специални упражнения и се храних с много зърно, за да е месото му сочно и хубаво.
Уригна се леко, примлясна и започна да преживя. Като сдъвка храната, отново я глътна.
- Или може би предпочитате нещо печено на фурна? - добави то.
- Да не искате да кажете, че това животно наистина иска да го изядем? - прошепна Трилиън на Форд.
- Аз ли? - каза Форд с безжизнен израз в очите. - Аз нищо не искам да кажа.
- Това е направо ужасно - възкликна Артър, - най-отвратителното нещо, което някога съм чувал.
- Какво те тревожи, землянино? - попита Зейфод, като насочи вниманието си към огромния бут на животното.
- Просто не мога да ям от животно, което стои пред мен и ме кани да го изям - каза Артър. - Жестоко е.
- А по-добре ли е да ядеш от животно, което не иска да бъде изядено? - каза Зейфод.
- Не е в това работата - възрази Артър. Но сетне се замисли. - Добре - каза той, - може и в това да е работата. Но все едно сега няма да го мисля. Просто ще...ъъъ...
Вселената вилнееше около него в предсмъртна агония.
- Мисля да взема само една зелена салата - измърмори той.
- Позволете ми да ви посъветвам да опитате черния ми дроб - обърна се животното към него. - Трябва да е станал много апетитен и крехък, месеци наред се тъпча насила.
- Само зелена салата - заяви твърдо Артър.
- Само зелена салата? - попита животното, като ококори неодобрително очи.
- Да не искате да кажете - рече му Артър, - че не бива да си взема зелена салата?
- Знаете ли - отвърна животното, - познавам много зеленчуци, които са категорични по този въпрос. Ето защо се реши веднъж завинаги да се сложи край на този заплетен проблем, като се създаде животно, което наистина желае да бъде изядено и е способно да го заяви ясно и убедително. И ето ме пред вас.
Насили се и успя да направи лек поклон.
- Чаша вода, ако обичате - каза Артър.
- Вижте какво - каза Зейфод, -ние искаме да се наядем, а не да водим кулинарни спорове. Четири пържоли алангле, ако обичате, и по-бързо. Не сме яли от петстотин седемдесет и шест милиарда години.
Животното се изправи тежко на крака. Измуча слабо.
- Позволете ми, сър, да ви поздравя за мъдрия избор. Наистина е много добър - каза то. - Ей сега ще отида да се застрелям.
Обърна се и смигна приятелски на Артър.
- Не се тревожете, сър - каза му то, - ще го направя по най-хуманен начин.
И без да бърза,тръгна, клатушкайки се, към кухнята.
След няколко минути сервитьорът пристигна с четири огромни димящи пържоли.... "
Из "Пътеводител на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс
...господин Мицлик вече беше изсипал червата и беше заръчал на помощника си да иде да ги обърне и промие, а самият той се ровеше във вътрешностите на прасето като слепият Хануш в Пражкия орлой, по памет, без да гледа, клъцваше по нещо и едно след друго се освобождаваха далакът, черният дроб, шкембето, най-накрая белият дроб и сърцето. Подложих едно каче и цялата превъзходна симфония от мокри багри и форми се изсипа в него. Нищо не будеше в мен такъв възторг като яркочервеният бял дроб на прасето, украсен със смарагда на жлъчката; като градоносни облаци, като нежни къдрави облачета се точат покрай червата бучките на вътрешното сало, жълто като стопена свещ, като пчелен восък. ...
...под мощните му движения късчетата месо започнаха да губят формата и предназначението си, по полумесеците на въртящите се ножове месото постепенно се превръщаше в кайма, господин Мицлик подлагаше длан и аз слагах в нея попарените подправки; той беше единственият касапин, който искаше подправките да бъдат попарени, защото, казваше той, и го разбирах много добре, миризмите се изострят и правят чуден букет; после господин Мицлик прибави киснатата във вода погача, отново разбърка, разтърси и омеси всичко с мощните си длани и пръсти, обра останалата по ръцете му кайма, гребна от нея ,опита я, погледна нагре към тавана в екстаз и си повтаряше: пипер, сол, джинджифил, кимион, хляб, чесън; когато изрече на глас огнеметната касапска молитва, гребна отново от каймата и ми я поднесе да я опитам; взех си съвсем мъничко, сложих в устата си и я пробвах на вкус; на свой ред вдигнах взор към тавана и очи, плувнали във възторг от свинското, разтварях и опитвах на вкус тези ухания; после кимнах, което беше знак, че като стопанка одобрявам вкусовия регистър и че нищо не пречи да пристъпим към пълненето на кървавиците.
Тогава господин Мицлик започна да взима поред нарязаните и в единия край прищипнати с клечки черва, с двата пръста на дясната си ръка натъпкваше месото и ето че под дланта му израсна прекрасна кървавица, която аз хванах и защипах отгоре; продължихме така и успоредно с намаляването на каймата нарастваше, сякаш чрез скачените съдове на червата, купчината кървавици.
-------------------------
Призори, като се събудих, усетих такава жажда, че отидох боса да си взема бутилка бира, издърпах тапата и взех лакомо да лоча, после запалих лампата и с нея в ръка обходих всички парчета месо. Не издържах, запалих примуса, отрязах от бута две хубави пържолки, начуках ги, посолих ги и ги посипах с пипер, запекох ги с масло, за осем минути, които ми се сториха цяла вечност и през които устата ми се пълнеше със слюнка - такава съм си аз, и двата бута можех да ги изям ей тъй, на пържолки, полети с лимонов сок; накрая сложих капачето, изпод което сърдито заизлиза гъста пара и ето че пържолките вече лежаха в чинията и аз ги поглъщах лакомо... "
"Подстригване" на Бохумил Храбал
"При всичкото му фатално значение, славата на Силистра йолу цъфтеше и днес и привличаше охотниците за веселби и пиршества; а те бяха много. Защото, при другите си лошавини, игото има и една привилегия: да прави народите весели. Там, дето арената на политическа и духовна деятелност е затворена с ключ, дето апетитът за бързи забогатявания от нищо не се дразни и широките честолюбия не намират простор да се разиграят, обществото изхарчва силите си в дребни местни и лични сплетни, а разтуха и развлечение търси и намира в мъничките обикновени и лесни блага на живота. Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки н изяден на тревата под надвисналите клони, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство, а ако има при него цигулари, то е върхът на земното щастие. Поробените народи имат своя философия, която ги примирява с живота. Един безизходно пропаднал човек често свършва с един куршум в черепа си или в клупа на едно въже. Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива; той яде, пие и прави деца. Той се весели. Погледнете народната поезия, дето са се отразили тъй ярко народната душа, живот и мироглед. Там, покрай черни теглила, дълги синджири, тъмни тъмници и гнояни рани, преплитат се тлъсти печени агнета, червени руйни вина, люта ракия, тежки сватби, вити хора, зелени гори и дебели сенки, из които е избликнало цяло море от песни...."
Под игото
Иван Вазов
"Ето го и бифтека. Имат го и в Европа, но нито знаят как да го готвят, нито как да го нарежат. Сервират го в малки, кръгли сребристи чинии. Той лежи в центъра на тези чинии, обграден от картофи, пропити с мазнина, има големината, формата и дебелината на човешка длан с отрязани палец и пръсти. Малко е препечен и доста сух и безвкусен. Не предизвиква никакъв ентусиазъм. Представете си нещастен изгнанник, очакващ монотонното ежедневие, и ангел, който внезапно се появява от по-добрия свят и поставя пред него величествено парче стек, инч и половина (около 3,5- 4 см) дебело, горещо, цвърчащо от грила; поръсено с ароматен пипер; украсено с малки топящи се парченца масло с несъмнена свежест и неподправеност; ценните сокове от месото се стичат и смесват със соса, архипелагван с гъби; градче или две от крехка, жълтеникава мазнина, украсяваща отдалечен район от тези обширни графства на бифтека; дълга бяла кост разделяща филетата, все още по местата си, и си представете, че ангелът също така прибавя голяма чаша от американско домашно кафе със сметана и пяна отгоре, малко истинско масло, плътно, жълто и прясно, все още димящи, горещи хлебчета, чиния с топли черни кексчета с блестящ сироп, може ли думи да опишат признателността на този изгнанник...."
Mark Twain (Samuel Langhorne Clemens) (1835-1910)