Ще искаш диво да ме спасиш...
Ще се втурнеш към мен през мрака...
Нищо,че сега надменно, без жал си мълчиш.
Ще се събудиш,но няма да го дочакам.
Трошат се кристалните ми мисли.Стон. Пожар
довършва това, което е оцеляло.
По устните ми има от саждите нагар,
празна бяла кукла е нежното ми тяло.
През черното на изгорялото пълзи сълза,
като заблудено пиленце сред полето.
Мъничка, но огромна като болка по душа,
която си позволил да си иде в небитието.
Ще ме търсиш и отчаяно ще крещиш
в тишината от егоистичното ти Вчера.
Болката в себе си с какво ще задушиш
и страхът, че повече няма да ме намериш?
Назидателния ти тон нямам сили да понеса
разкъсващ струните на душата ми грубо.
Уморена съм.Искам спомена с мен да отнеса
за времето, когато ме обичаше лудо.
Quote from: Gentiana on April 19, 2006, 11:54:26 AM
Ще ме търсиш и отчаяно ще крещиш
в тишината от егоистичното ти Вчера.
Болката в себе си с какво ще задушиш
и страхът, че повече няма да ме намериш?
няма да може, Gentiana, теб няма как да те забрави :)
благодаря ти, мила [heart__]
дано :)