Поредния самотен и нещастен ден......поредната цигара...поредната сълза....поредният сън, красив сън.......поредната мечта, сбъднала се в съня...сън, който се появява много често...и когато дойде поредната сутрин...чакаш нощта...поредната надежда...надежда, която трябваше да е вече умряла...още преди доста време...поредната детска наивна усмивка..предизвикана от спомени..спомени, които никога няма да могат да бъдат заличени...поредният опит да оставиш всичко в миналото...да не мислиш за бъдещето, което искаш, а никога няма да имаш...поредната заблуда за омраза...за безразличие...поредното желание за целувка...за завръщане в миналото...поредната страница, написана с мъка и болка...болка, която не изчезва...поредното чувство, че няма смисъл да живееш...без него...не искаш...не можеш...усещаш...поредната песен, която си слушала заедно с него...песен, която щом чуеш се връщаш в онзи ден...в онази вечер...вечерта, в която разбра, че всичко е било безсмислено...изгубено време...изгубена жена в изгубена любов...изгубени дни...поредната лъжа...поредната заблуда...и поредната предизвикана лъжлива усмивка...която се превръща постепенно в сълзи...поредното желание за отмъщение...злоба...но несъществуваща!Поредната гледка...слънчев ден...щастливи, влюбени хора...усмихнати деца...поредната тъга в празната стая...стая също изпълнена със спомени...някои красиви...други тъжни...и цигарата свършва, но болката продължава...поредната цигара...поредната песен и поредната сълза...няма край...оставаш с лъжата, с надеждата, със заблудата и сълзите...и последната цигара...просто се свиква с това...вече е ежедневие.....
Цигарата догаря....палиш слеващата....вдишваш тежко,димът изпълва съзнанието и сякаш носи
спокойствието от,което имаш нужда....носи надеждата,че от утре животът ти ще бъде вече друг....че
най-после ще излезеш от сивото си и безлично ежедневие....ежедневие,в което си потънал и сякаш няма
измъкване....дърпаш от цигарата....започваш да се отпускаш,затваряш очи,започваш да
мечтаеш....усмихваш се неволно,но изведнъж се сепваш и излизаш от унеса....всичко си е същото
мрачно и сиво,единствено надеждата и желанието да промеш живота си те водят напред....ще пробваш
пак...и пак...и пак докато не успееш,докато не се докоснеш и ти до щастието,защото знаеш,че го
заслужаваш,...защото знаеш,че си добър човек.Дано успееш...а дори и да не успееш...поне знаеш,че си
опитал.