Отшелник
Вчера казва сбогом на днес
свел глава той крачи из мрачния лес
пътят му край край няма
от всяка диря личи неговата рана.
Като скала е той сега безчувствен,
няма го усетът на любовта
остава му само да гледа гузен
и да мечтае в нощта.
Красивите чувства душата му забрави,
в погледа му не личеше надежда
какво повече можеше той да направи
мойрата без милост отряза и неговате нишка прежда.
Всичко изначално бе хубаво,съвършено,
но времето му отне всичко задушевно.
Животът му е преследване на един блян,
заради който е в скръб сега залян.
Каква ли жертва не принесе той в името на оназ,
що кара сърцата човешки да трептят,
колко грешки той направи от раз
остават само стоновете му горки да ехтят.
интересно... :)
[cvetee]
Благодаря.. [mhmm]