Лабиринтът има
алеи хиляди,
а кълбото на Ариадна
забравих на входа му.
Като пясъчник
руши се сърцето ми,
с всяка песъчинка
губя по малко от себе си.
Спомням си онзи
мразовит февруари,
когато ми донесе
рози със цвят на кръв.
Беше толкова горд и нежен
като откивател на материк пръв.
Душата е нещо,
подарено от Бога.
Без нея ще сме купчина
кости с месо.
Не ме моли!Знаеш, че не мога
да бъда разумна и кротка.
Аз съм в душата на Бога петно.
Ела след мен!
Нека двамата се загубим.
Минотавърът отдавна
от глад е умрял.
В лабиринта да се заселим...
Ех, много е грубо
да ми казваш,
че съм луда...
Но...кога ли пък
си ме разбрал?!
:)