Аз пак простих ... за пореден път.
Не, не беше изневяра.
Начини много има ти да нараниш,
да изневериш без да си друга докосвал,
без да си чужди устни целувал.
И боли, ужасно боли,
но по-добре е да простиш,
инак ще бъде двойна твойта самота.
И така грешките се трупат,
също като есенни листа,
но пролетта все така бленувана стои,
желана, чакана и нереална май дори.
Грешка плюс още една -
щастие руши,
листо плюс още едно -
напролет цвят цъфти...
Но естествено в живота пролет няма,
дойде ли зимата,
всичко навеки замръзнало стои.
Така и твоето сърце -
мисли си, че ме обича,
а всъщност зима безпощадна
отдавна тази обич е убила.
И сега всичко е само навик, нали?! -
навикът да се събуждаш ти до мене сутрин,
навикът в мислите ти да стоя,
навикът с очи да ме изпиваш,
навикът устните ми горещи да целуваш?
И пак, и пак, пак бъркаш навика със любовта,
а как боли, боли, ужасно боли в очите свещени,
да срещаш не друго, а зимата зла,
отнела последния порив на твоята
така изстрадала душа...
Bраво Калиста!Много ми харесват стихчетата ти.Пожелавам ти успех занапред... [bravisimo] [bravisimo] [a taka]
Благодаря... [shame] Радвам се, че са ти харесали. [think]
[cvetee]