Поднесена във каничка от порцелан ,
душата ми за твоя чай ще бъде мляко.
Удобно седнал на изискания си диван,
очакваш от усмивката ми да разцъфне лято...
И вместо сладко, ти намазваш
чувствата си на бисквитка ...
С единствен жест показваш -
в косите ми желаеш да закичиш
откъсната от тебе маргаритка.
Разтворила съм френските прозорци,
сърцето ти ще пусна аз на воля ...
И като славей, свил гнездо до райски порти
ти всяка сутрин със гласа си да ме будиш -
аз се моля!
Много е хубаво :)
Отпуснат на дивана вечер
с тебе нощите споделям...
Свободен ли? Макар далече,
от тебе аз се не разделям.
Ще влея моя чай във каничката бяла,
където с тебе ще се слеем.
Ще ти дам не части, а душата цяла,
защото двама за това копнеем.
Гласът ми винаги ще бъде с тебе -
сутрин ще те буди с нежна песен,
вечер ще те глези тихо като бебе...
Всяко "утре" ще е ден чудесен!
Благодаря ти, Gentiana! [heart__]
Прекрасен стих, Пурпурен Ангеле! :kissoflove: