Твоето форумче

Stih4e => Стихчета => Topic started by: Gentiana on April 01, 2006, 04:16:17 AM

Title: Когато...тогава
Post by: Gentiana on April 01, 2006, 04:16:17 AM
Когато тишината на капки
пълзи по стъклата,
когато отдавна
е минал дванайстият час,
не се и питам
защо съм още будна,
каква е тази непозната,
тъжна сянка,
която в скута ми ляга,
в някакъв странен екстаз.
Тогава от безцветното
Вчера,
като от пашкул на какавида
се измъква розово
Утре -
пеперуда с красиви крила.
Толкова нежно,
че забравям за страх
и обида,
за всичко,
което ме мъчи
и изгаря в нощта.
Когато...Тогава...
са двете страни на огледало,
в което кой знае защо
липсвам аз.
Те са полюси,
между които времето
сякаш спира.
Четири сутринта е..
Има ли смисъл да си лягам
в този час?!



Title: Re: Когато...тогава
Post by: krasimir on April 01, 2006, 11:12:30 AM
Нощна птица ли си,
изгубила се в тишината 
търсеща пътя,
във непрогледна тъмнина.
Или душата ти ранена плаче,
не може да намери покой.
Затваряш  очи уморени
виждаш страха си
като сянка черна,
когато си сама, 
между четири стени.
Махни от себе си тъгата
след най- дългата нощ,
утрешния ден,
със усмивка посрещни. [lol]
Title: Re: Когато...тогава
Post by: Gentiana on April 01, 2006, 11:49:33 AM
Нощна птица съм - определено.
Сутрините ми ме нараняват
със свежестта на мига.
Ранни часове-
остриета бледо зелени,
от които капе отрова-тъга.
На деня ще му се усмихна
непременно,
когато със слънчев лъч
ми намигне към обяд,
тогава ще съм във форма-
е, горе-долу ...
до моето време-
отново късно през нощта.
:)



Title: Re: Когато...тогава
Post by: lamarin on April 04, 2006, 04:53:08 AM
И тази нощ безсънна е,
седя ,премрежил поглед в сладките ти думи,
мълча,разтягах тука някъкви локуми:),не спя..
защо съм сам със тишината.
чувам вече ускорения пулс на съдбата....заспивам,ала само в мислите се скривам,....
Title: Re: Когато...тогава
Post by: dodic on April 04, 2006, 09:18:03 AM
Quote from: Gentiana on April 01, 2006, 04:16:17 AM
Когато тишината на капки
пълзи по стъклата,
когато отдавна
е минал дванайстият час,
не се и питам
защо съм още будна,
каква е тази непозната,
тъжна сянка,
която в скута ми ляга,
в някакъв странен екстаз.
Тогава от безцветното
Вчера,
като от пашкул на какавида
се измъква розово
Утре -
пеперуда с красиви крила.
Толкова нежно,
че забравям за страх
и обида,
за всичко,
което ме мъчи
и изгаря в нощта.
Когато...Тогава...
са двете страни на огледало,
в което кой знае защо
липсвам аз.
Те са полюси,
между които времето
сякаш спира.
Четири сутринта е..
Има ли смисъл да си лягам
в този час?!





Чудесно е, поздрави.  :)
Title: Re: Когато...тогава
Post by: Gentiana on April 04, 2006, 09:28:20 AM
 [usmivkaa]Благодаря ти  :flyingkiss: