Очите ми въглени сега-
те не горят , не светят в нощта
просто тлеят..умират,
от звуците на любовта
ДУшата ми рана... разкъса я вълкът,
малко по малко лочи от мъртвата плът
На олтара тялото положено
Зловещо вие нощта
А всичко празно остава
и там и моята душа
Зазидана сега
в камък вградена
умира бавно тя,
под пламъка на
живата вода...
Интересно бих казала.Браво!
[bravisimo]
Благодаря бих казала :) :p
Пак заповядай мила :)
[inlovee]