На масата за миг се спира,
прошепва тихо - Батко помогни,
ръка подава, длан открива,
чорлаво, но с грейнали очи.
Но с какво ли мога аз да й помогна,
паставям в шепата монета, две,
но едва ли с толкоз е възможно,
да стоплиш дните на едно дете.
Живота отредил за нея тежка роля,
просякиня - в непознати търси доброта,
вместо в щастие, игри на воля,
да живее както другите деца.
Топъл ден, препълнени са масичките на кафето,
всеки идва да похарчи своята монета, две,
тук сред тях е също и детето,
но то е тук протягащо за хляб ръце.
оле,направо тръпки ме побиха като про4етох стих4ето ти.Просто 4удесно си пресъздал жестоката действителност,наистина вси4ко това е доста тъжни4ко,но това не променя факта ,4е си се справил отново перфектно ,както винаги до сега.моите поздравления за прекрасният ти стих [bravisimo] [bravisimo] [evala] [evala] [evala] :flowers: :flowers:
имаш голямо сърце!(http://img363.imageshack.us/img363/48/loveheart0jb.jpg) [wish all my love] :flowers:
Прекрасен стих, додик :)
Поздрав!
Толкова е истинско...невероятен стих...поздравления... [bravisimo] [a taka]
Благодарности. :)
Браво, много силно стихче.Нямам думи. [bravisimo] [a taka] [bravisimo]
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
.
:flowers: aplaus3
aplaus3
Актуална, социална и затрогваща тема... Тези деца са сред нас
В ежедневието ни присъстват много такива хора за жалост..Стихът ти Дидко е страхотен ...Поздравявам те :)
Насълзих се.... честно