Сиуета ми бавно в мрака се топи,
не достигат до него думи и мълви.
Аз си тръгвам по пътя сама.
Път през гора....
Всичко мъртво е сега а аз нося силата
от пепелта да го възродя.
Клонка една нежно докосна
с мъртва ръка , крехкото ми тяло,
за светлина зажадняло,
сякаш и тя чакаше сега...
от свойта сила на нея да даря...
А аз боса...., сама...
приветливо красива,
необичаино свенлива...
вървя ли вървя...
На къде ще ме отведе сега
пътят на мъртвата гора?
Дали в себе си така
няма да се спъна ?
И как отговор да получа сега,
прозрение в нощта,
когато дори незная....
въпросът за деня?
Пейзажът бързо се мени
бързо пред очите ми.
Светът ми лесно се обръща,
в светлината или мрака се загръща.
Стая със безброй врати,
и всяка заключена за мойте
будните очи.
За всяка в себе си ключа нося...
една избрах ,и през нея в търсене на
съдбата си влязах....
познанието да прося.
И ето пак гора , небе
и пак сумрак е....
и рог гърмовен
разцепи мъртва тишина...
и ето аз пак тръгнах
да опознавам света.......
и отново бях сама...
и отново.....
И ето пак гора , небе
и пак сумрак е....
и рог гърмовен
разцепи мъртва тишина...
и ето аз пак тръгнах
да опознавам света.......
и отново бях сама...
и отново.....
Гора,наоколо гърми...
капки дъжд навред се пръскат..
как искам да си тук...
да ме прегърнеш ти...
Не искам теб а себе си сега
не искам подаяния в нощта
не желая илюзии нови
и нови окови!
Аз искам мъничко любов...
в замяна ще ти върна свободата...
обичай ме,обичам те до гроб!
Ам мило... аз тука не визирам любовта, но благодаря ти :) [inlovee]
Абе толкова моми4ета дето искат любов..аз явно съм попаднал в Меката на романти4ките..то4но каквото търся и аз но малко хора ме разбират..даже до сега не съм срещнал такова моми4е което да е добро,любвеобилно и да има сърце с което да ме оби4а както аз нея
МОмичета такавиа много :)
Просто , все някога ще дойде и твоята принцеса :)
а ти не си ли едно от тези моми4ета?
Мисля , че тоя разговор не е за тука :p