Гората - черна
Клоните - умряли
Сърцето на пук на всичко - живо
В болката гори....
скърби... за своето щастие крещи.
Викове отровни раздират тишината,
звездите са злокобни....
Нейде в тъмнината- светлинка
Тръгна натам дъщерята на нощта
С надежда , трепет в душата,
да търси светлината....
Стигна тя до нея..
Кръст и клада.
Огън, плам.......
А посредата - сърцето на жената !
На кладата гори-
зловещо капе кръвта й дори.
И тази надежда се стопи
За идните бъдни дни.
Черни сълзи покапаха
от лицето...на дъщерята
Пресегна се ТЯ през огъня
И жупелтта.
Обгорялото сърце
на сяра миршеше,
пое го в чисти си ръце
и останките му взе...
И изродено на място го сложи
Но не бе като преди
сега в руните на самотата
и огънят на лъжата
то тупти...и ден след ден се топи
[inloveee]
[cool heart]
[shame] :p
Мило, прекрасно е...наистина!Изключително много ми допада този стил на писане!Поздравления!Давай в същия дух! [inlovee]
Зайнтригуващо бих казала!Илюзия,кажи ми от каде "купуваш" музи,да зема и аз да си "купя"?Браво! :flowers: :kissoflove:
От сърцето си, но то не се продава :)
Стихчето е хубаво!Добри идеи и много добри похвати.За изразните средства нямам достатъчно компетентна позиция! [inloveee] [cvetee] [bravisimo] [a taka]
Докосна душата ми много дълбоко. [bravisimo] :flowers:
[cvetee]
Радвам се мила !