Морето в сърцето ми, свило се в локва и плаче;
разкъсана,мокра,съсипана, се мисълта ми в черен пясък влачи.
Болест душата раздира,
не спира...
умира....
лицето ми бледо мъглата бездушна,отсече,секира
Вие и драска,безсилно препъната,топлина проси
раздират ми флага,флага....къде е? Безбройни въпроси
Бурен поклаща го вятъра.Безчувствено?Нежно?
Пепел погълната,
плесен,
ръжда...
гледа небрежно.
Искам и прося,
нищо не нося.
Къде?
Колко и как?
Защоооооооооооооо?
Вече...........????????
Сега???????
И накъде?
Въпросите са много,
но отговори няма.
Бъди спокоен ти,
морето в сърцето ти дано се успокой...
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Земетръс...
Слънцето залязва...
с грохот един....
МОрето бошува...
песни то пее
тъжни с агония умира....
Всяка смърт живота проси
всеки край начало...
всяко начало е краят
и така до вечността...
а там какво ?
Грахово зърно...
в ръце го носим...
с него храната си просим
неволно го смачкваме така
с нежни пръсти убиваме любовта
ПП
не ми обръщай внимание... депресия :)
Е ест само за тая вечер утре ще съм кукоряк [inlovee]
Морето винаги е било спокойно. Вълните му са нежни и топли .. отпусни се и ги усети ... [I love you]