...Е добре, драги борци-бих извикал аз на ветрогонците- за какво беше вашата борба ? Какво спечелихте вие ?- Вятър! Законност и свобода, ха-ха-ха...
Глупци! Я ми кажи ти, ей човече, ти който немил-недраг се скиташ цели десет години и бленуваш недостижимото, ти ,когото ний тъпчехме из участъците, когото за удоволствие, осъдихме на смърт, и пак за удовлствеие оправдахме, и отново осъдихме, защото така изискваше нашият интерес, защото намирахме , че ти можеш да послужиш като средство, чрез тебе да сплашим, да всеем ужас и трепет, кажи ми ти, недоял-недоспал нещастнико, ти какво спечели с твоята упорита борба , а ?
Я проследи в какъв ужас изминаха твоите цветущи години ?
Какво разбра ти от живота ?
Остана честен, ще кажеш , и плаваш из облаците в съзнание на своята честност. Глупец, счупена пара не струва твоята гладна честност !... Спечеленият с упорит честен труд хляб , ще кажеш ти е по-сладък от амврозий. Какво заблуждение! Не , нещастнико, хлябът си е хляба богата трапеза е наслаждение, твоята стаичка е мрачна килия , а разкошният дом е наслаждение,твоите идеи са вятър , а моето злато е наслаждение. Разбра ли ?
Е добре , още веднуж те питам, какво спечели ти в своята упорита борба ? Ти мечтаеше за свобода и правда, а аз тънех в блажено упоение на неограничена с никакви закони и с никаква морал власт; ти почна да роптаеш против тая власт-аз те натиках в участъка и когато по мислост ти хвърлях една кора хляб, аз на блестяща трапеза , пкръжен с жени и песни, вкушавай неведомо за теб наслаждение; когато ми омръзна да чувам тоите въздишки в тъмницата , аз дадох знак да е осъдят на смърт-и те те осъдиха на смърт; но и това вече ми беше дотегнало аз дадох знак да отменят твоята смъртна присъда, и моите послушни раби я отмениха. Ти жаждаше моето падение, ти го очакваше като второ пришествие и живееше с вяра, че моментът на моето падение е момент на търежството на тоите мечти. Е , добре аз паднах-где е твоето тържество , нещастнико ?.... Аз паднах, но пак съм изправен на краката си. Аз живях , ти страда. Аз пак живея, ти пак страдаш....Впрочем кой знай. Кой спечели? Ти запази идеите си, аз запазих златото си. Кой спечели, кажи ми , о , честний труженико.....Ха-ха-ха-ха-ха!...Да имам един гърмовен глас, да изрека това и да се изсмея, да се изкикотя над всички тия глупци....
Това е откъс от фейлетона "разни хора ,разни идеали 2 "
Извинявам се , че не е целият но нямах нерви да го напиша
Чия житейска философия е по-правилната според вас ?
На амнистираният затворник запзил златото си или на "вихрогонеца" със своите идеали ?
Фейлетонът е написан на 18 февруари 1897....а сякаш е писан 2006
и в двете философии има истина,въпрос на разбиране и милсене е коя е по-правилната!
Във философията няма "правилно" и "грешно" твърдение
твърде права си ilusia няма правилно и грешно, всичко е въпрос на гледни точки, склоннисти и разбирания... [oops]