Кипариси...
Тъгата спи на зелените ви рамене.
Диша тихичко душата на мрака.
Стъпки на сънени спомени
сенки чертаят -
Скръбно е.
На среща моята горест
тук ме чака...
Трябва да отида...
Нищо, че не искам пак
да слушам
думите и горчиви.
Тя е стара приятелка -
няма как.
Обичам я
и не искам да си отива.
Ще и отнеса синьо цвете.
Може би и кратък стих.
Искам днес
да си разтвори душата.
Гълъби бели от там ще излетят -
високо, до небето на тъгата.
После,
тя ще ми се усмихне...
Вече знам
премръзналите и пръсти
как да стопля.
Кипариси...
И спомен за нежна тъга.
Сенки на отминали вопли.
Май пак ме изби на символизъм [shame] [shame] [shame]
Какво да се прави, символистите са ми слабост. :)