Отведи ме далеч ...
много далеч!
Там, където ще бъдем
само, единствено, двамата!
Без крясъка на тълпата,
без чуждите погледи
в душите ни
и без врявата.
Отведи ме далеч ...
скрий ме в сърцето си!
И нека да чувам
как то нервно прескача,
спънато в свойте копнения,
как душата ми нежно закача,
намига й ... притеснена, смутена
и влюбена, душата ми - бедната
напълно, безумно откача ...
Отведи ме далеч ...
и бурно целувай устните,
търсещи твоето тяло!
Отведи ме далеч! ...
Където няма кой да почука,
да смути уюта на нашата стая ...
Просто ме отведи много далеч!
:kissoflove: :kissoflove: [bravisimo] сигурна съм, че ще те отведе "там".. :) :) :)
Надявам се! [usmivkaa]
Бъди сигурна! [namigG]
ПП: Завладяващ стих!
Благодаря ти, PurpleANGEL! :kissoflove:
Quote from: Angel Soul on March 13, 2006, 23:26:14 PM
Отведи ме далеч ...
много далеч!
Там, където ще бъдем
само, единствено, двамата!
Без крясъка на тълпата,
без чуждите погледи
в душите ни
и без врявата.
Отведи ме далеч ...
скрий ме в сърцето си!
И нека да чувам
как то нервно прескача,
спънато в свойте копнения,
как душата ми нежно закача,
намига й ... притеснена, смутена
и влюбена, душата ми - бедната
напълно, безумно откача ...
Отведи ме далеч ...
и бурно целувай устните,
търсещи твоето тяло!
Отведи ме далеч! ...
Където няма кой да почука,
да смути уюта на нашата стая ...
Просто ме отведи много далеч!
Стегни си куфарите, малка моя, бързо!
Вземи си всички чувства, всеки стон,
тревогите завързани на възел
и всичко твое, сладък мой бонбон.
Таксито чака, само миг...ще бъдем
далече от себичен, жалък свят.
Ще те открадна, ще те скрия в мрака
зад който чака рай- красив и млад.
Самотен остров, шеметна лагуна,
първичен свят на истинско добро,
ще скитаме там боси и щастливи
от изгрев до вечерно зарево.
И рибите тропически и ярки
ще милват младите ни гъвкави тела,
когато с теб се гмуркаме под риф коралов...
когато слива ни безумно любовта.
[inloveee] [cvetee]
Quote from: Angel Soul on March 13, 2006, 23:26:14 PM
Отведи ме далеч ...
много далеч!
Там, където ще бъдем
само, единствено, двамата!
Без крясъка на тълпата,
без чуждите погледи
в душите ни
и без врявата.
Отведи ме далеч ...
скрий ме в сърцето си!
И нека да чувам
как то нервно прескача,
спънато в свойте копнения,
как душата ми нежно закача,
намига й ... притеснена, смутена
и влюбена, душата ми - бедната
напълно, безумно откача ...
Отведи ме далеч ...
и бурно целувай устните,
търсещи твоето тяло!
Отведи ме далеч! ...
Където няма кой да почука,
да смути уюта на нашата стая ...
Просто ме отведи много далеч! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka] [cvetee]
[/quote
Отведи ме там,където никой,
не ще смути покоя ни желан...
И само птичките ще пеят своите песни
и само там телата ще танцуват танц-
тъй нежен -като хубавата песен,
която ти изпрати ми в нощта,
разкошен-като приказна поема,
разказваща за нашата съдба.
Сърцата ни -усмивките събрали,
ще радват се на този див разкош,
в който само ние двама,
ще тръпнем от милувки-цяла нощ
14.03.2006
Направо ме грабна и си ме отнесе, Gentiana! [heart__] [heart__] [heart__]
поздрави, Неотразима! :)
Sедях , мечтах и копнях....
загледана в капките дъждец..
един ангел се появи и в сърцето ми
стихче посъди...
Разказваше ми той за своята любима
а тя била е тъй свенлива
нежна като утринна зора
и силна като залеза след бурия
Разказваше ми той с притаено сърце
как е влюбен като малко дете
и мълвеше нежни слова
за своята любима....
Думите му тихи в мен се забиваха
колко болка шепота му носеше
Разказваше ми с потаена мечта
как щастлив е само в мига
когато до своята любима
нежно заспи...
и сърцето си й подари
Говореше ми ангела крилат
за сила и за своя свят...
а в неговият свят...
една звезда блестеше
и неговият свят в две думи
се таеше единствената му любов
И ангела крилат , целуна ме нежно
по челото, и сякаш закриме с крило
потънах аз в сън блажен...
а ангела крилат литна на мига
и през бурия и тъга
и през вятър и мъгла
летя летя...и стигна при своята звезда
В нежни длани сърцето й пое
и постави го да грее
като слънце на своето небе
като птичка с песен да се рее
и любовта им рая да облее