Тихи слова шептя във мрака,
тътен на беда кънти в моята душа.
Защо си толкова тайнствен не разбран
като бурен див капитан....
Плашиш ме и ме пленяваш,
отвръщаваш ме и ме привличаш.
Всичко бих с тебе поделила
и от своето сърце нищо не бих ти дала
на заем то не се раздава...
Емоцията ти твърде овладяван
реакцията ти - твърде смаяна....
тук ли си или те няма?
Истински или не си ?
СЪн или магия ?
Блян или стихия ?
Могат ли огън , жупел плам
и вода море океан в едно да се слеят
без да се унищожът....
МОгат ли бялото и черното
едно да създадът и в морето живот
ръка за ръка да вървят ?