Бариера се спусна
пред безумните ми чувства.
Висока и горда -
създадох си я сама.
Не искам да я прескачам,
да заобикалям няма.
Мълчанието потроши в мен
душата от стъкло.
Будя се след дълга
и мъчителна зима.
Нямам спомен от нежност.
Или страст.
Само сняг.
Топи се в ръцете ми,
чак в яката ми има.
Спомените над мен
вече нямат власт.
Не искам да търся
и няма да моля.
Студено е небето
на болката в мен.
Кубчета лед
във фризера
на мъртви чувства -
стават за твърд алкохол,
за компресче при мигрена.
А ти... просто стой
по-далече от мен.
Високо чашата вдигни и нека
пием заедно до зори,
но само уиски не ментета,
от които глава ще боли.
Да бъде студено,да бъде лед
сърцето, което се счупи на прага...
Не заслужава този човек,
жената, която за него бариери си слага.
Нека се лута между твоята ласка
и твоето -сбогом- ,което в него копае...
Нека пием, нека споделим участта...
Той никога няма да знае!
[cais007] [cais007] [cais007]
Нещо ме изби на алкохолно настроение!Но стихът ти много ми хареса!
Ами , аз на живо не пия, но що да не му ударим едно виртуално. [lol] [lol] [lol]
Пък нали е и празник, "нашият" празник. Поздрав , с много любов :)
Аз предлагам наместо уиски коняк -
френска реколта -отлежала.
С хладна количка, или спрайт -
божествен знак.
Дай да се напием днес
с мисъл натежала!
Няма да си мислим за мъже,
от тях само боли главата.
Малко лед в чашата,
малко Напук и Все пак
щипка канела и много вятър.
Утре ще му мислим
за алкохола в кръвта...
Колко ли там е промила...
Няма да шофираме
чувствата си в нощта,
няма да се депресираме.
След ен-тата чаша
ще му ударим един сън -
ей така...
Всъщност -
до другото минало.
:) [inlovee]
:) [cheers] [heart__]
ПОЗДРАВИ И ОТ МЕН ЗА ПРЕКРАСНИЯ СТИХ,ГЕО! :)
Благодаря ти :)
[gu6]
[bravisimo] [inloveee]
[chatlove]