Небеса раздирах
и в огньове аз изгарях,
с демони се дуелирах
и на Бог със вярата си
аз дотягах!
Чуждите вселени преобръщах
и закони нови аз написах,
винаги от пътищата се завръщах -
с мисълта за тебе преживявах.
Търсих те - заключен бе
зад девет ключа!
Исках те - а ти бе тъй далеч,
за да те получа!
И копнях - от жегата на мойто лято
зима не посмя да се завърне ...
Да те обичам аз посмях ,
без теб - със тебе ... оцелявах!
Небесата още мъчат се от болка,
че с тебе сме далеч един от друг,
бродещи без цели по земята жалка,
стиснали ръце от яд в юмрук.
Знам, че ден ще дойде незапомнен,
в който двама ще сме заедно сами.
Ден, неясен като бъдещ спомен,
в който от любов света ще изгори.
Не просто осъдени, не просто зачеркнати
от този свят от завист онемял...
Ще се намерим, дори и по ръба на морската пяна...
Дори и вече само сенки да сме
облечени в бяло
ще се свържем дори и в своята раздяла!
:kissoflove: