Ураганни ветрове
пробиват защитата
на моята душа.
Безумно свирят
свойта песен
и навяват
в чувствата ми
тъжна есен...
Не вийте, ах,
проклети ветрове!
Недейте...
Зимата...зове...
Не искам черни врани
разголено сърце
в снега на моята
невинност да разкъсват!
Безсилие облива
сълзите ми-
кристални
и замръзнали.
Безкрайно тъжни,
поглъщат светлината
вместо да я отразяват.
Ще ги оставя на лицето си.
Да ми напомнят за мига,
когато бях сама. И слаба.
Това не е лошо. [намиг]
Koe- stiha ili 4uvstvoto? [smile2]Stoto 4uvstvoto ne beshe hubavo...ama nikak [cry]
стиха, разбира се [smile2]А колкото до чувствата, ти си знаеш... [намиг]
[cvetee] [bravisimo]
Чувствителна душа имаш....Когато трябва, бъде нежна, а в други случаи - по-твърда :)
Хм... Мислиш ли? Благодаря все пак :)
красиво и тъжно стихче
[cvetee]