В една студена нощ,едно малко моми4е бродеше из тъмната,4ерна гора.Кое беше?Къде отиваше?Защо беше само?
В ръцете си държеше малко плюшено зай4е,притискаше го силно към гърдите си,които бяха изпълнени със страх и ужас.О4ите й сияеха,но бяха пълни със сълзи.
Вятъра вилнееше,стигаше до костите й,вледеняваше я.
Луната беше зловеща,дори звездите несмееха да се покажат.
Малкото моми4е беше само...
Изведнъц падна грамотевица,която накара сърцето й да подско4и...Тя се зати4а,ти4аше с все сили,ти4аше на посоки,не мислеше...,страхът,болката,ужасът я бяха обсебили напълно.
Дъждът я шибаше по голите рамене,а тя ти4аше...останала без сили тя се строполи в 4ерна локва кал,зарида жестоко,викаше,крещеше.Биеше с рце локвата,сякаш обвинявайки я за самотата си...
Нямаше никой,нямаше кой да в прегърне,да й помогне,да я целуне...
Останала без сили,погледна встрани,плюшеното бяло зай4е лежеше в калната локва-дрипаво....
а беше толкова красиво.Тя се протегна ,придърпа го към себе си и го притисна по същия силен на34ин към гърдите си и застена...
Тази нощ изгря една единствена звезда на небето...
светлината и красотата й озари цялата земя...
но беше сама...,едни4ка светулка в небето...