Самоубийствена любов
убива всичко в мен,
а после го изгражда!
От пепелищата на моите пожари
образ нов на себе си поражда.
Всяко чувство в мен изстисква,
мачка, къса, разпилява ...
С нежните си пръсти после
майчинска любов дарява.
И май че недостатъчно това е!
Душата ми побъркана ...
Сърцето ми играе!
Силата ми в слабост се превръща,
деликатност бурите ми преобръща...
Тьй изгубена във себе си се лутам.
Да избягам аз не мога ,
няма никъде пролука.
Нищо, чувствано и мислено от хора
не е истинско, то е жалък опит за величие,
за извисеност и за допир с Бога,
то е преходно, тъй както преходен е този,
който го е изпитвал, не бъди подвластна,
страстта е само временна, и всичко временно е,
всичко се забравя, и лъжеш се, ако се надяваш,
следа завинаги чрез нещо да оставиш,
живота твърде мимолетен е и сам по себе си
е незначителен, не вярвяй в ефтин оптимизъм
живей тъй както днес решиш и не мисли
какво било е вчера и какво ще бъде утре
и не се затваряй в граници от преданост към някой
или нещо, защото и то преходно е - като тебе,
и винаги ще има много време, но не твоето,
защото то изтича, не оставяй с него да си иде щастието
от един живот, живян със радостта на малки мимолетни радости
и прости опростели щастия.
Мимолетна радост?
Граници в живота!
Жалка слабост?
В търсене на Бога?
Ах, не си разбрал
величието на това,
което в смъртния
живот изпитах!
Вечността, която
в мигове отделни
аз намирах!
Нирваната, която
с пълни шепи
аз събирах ...
и събирам.