Значи,милички,идеята е следната-всеки пише разказче и дава тема за следващия!Успех и да се забавлявате [inlovee]
..сега осъзнавам как бях на крачка да изгубя всичко днес,но имах верен и истински приятел,който грееше като слънце в мрачната ми душа..Сега когато ви пиша това тя го чете-благодаря,че си с мен! :)
След като затворих телефонната слушалка бях втрещена,нищо не беше станало,но треперех цялата,в ръцете ми морското свинче-също!
Знаете ли един мъдрър човек днес ми каза:
[12:48:33] _Nightmare_ каза: no molq te kogato ti e mn gadno ... i mrazi6 jivota si... podlegni prez prozoreca... vij zaleza, izlez sred prirodata ... 6te vidi6 4e v celiq svqt vse o6te ima ne6to krasivo i nejno koeto bi moglo da te nakara pone da se usmihne6...
Да..и колко си права само....
:arrow: приятелствата,които губим...
[heart__] Днес стана нещо...Нещо,което ме накара цялата да изтръпна,да треперя...!Щях да загубя една приятелка..!Създанието,което се появи в живота ми толкова неочаквано,че още не мога да се осъзная!Спечелих я без да искам..и днес щях да я загубя по същия начин!
Когато ми каза..че няма причина да живее..че не е нужна никому..Първата ми мисъл беше:НА МЕН...На мен си ми нужна!!Седях срещу монитора и мълчах!Не казвах нищо..нямах думи..Как можеше да ми е толкова близка,а да е толкова далече..Как можеше да я ценя толкова много...като я познавах едва от няколко дни...Защо когато я чух да ми казва,че е грешка си помислих :Грешката,която ме спаси...Защото тя може би не знае,но се появи точно,когато всичко в мен ме убиваше...и търсех причина да живея...И тя се оказа тази причина..Тя-която се смяташе за грешка!Чак днес осъзнавах колко много държа на нея и че ако я загубя,а не съм могла да я спра...да и помогна..Никога няма да си го простя!Защото тя ми даде да разбера,че в живота може една любов да те убива..да те измъчва..и ти да няма как да я спреш...Но някъде там има приятел,за който да се хванеш...и той да те измъкне поне за малко от омагьосания кръг,в който си затворен...Благодаря ти миличка...Ти ми даде шанса да видя колко всъщност са скъпи приятелите...и колко смазан и безполезен се чувставаш,когато има възможност да ги загубиш....ЗАВИНАГИ!! [heart__]
:arrow: Любовта,която нямаме сили да забравим..
Знаете ли не съм аз човека,който да говори по тази тема,но все пак...Знаете ли,когато днес се случи това с това момиче и аз разбрах колко са важни тези приятели,когато обичта ти те убива...
...Момичето изключи скайпа,разплака се и се разходи из къщата...И тогава се сети за всички свои приятели,за прекрасните моменти с нейната най-голяма любов и си каза:
-Те не го заслужават!-отиде до стаята си и се сети за прекрасните и вечери с приятелки точно в тази стая!Колко обичаше тези хора....
Отиде до телефона,после до компютъра и включи скайп.Помоли за помощ,за да приключи веднъж завинаги с това...любовта,която я изяжда от вътре..Любовта която държеше ножа и сезала и ги беше овъртяла около китките си..любовта,която изкара лекарствата..любовта,която щеше да я погуби..но се сети за Мари,за слънцето,за Шошо,за зайо..и се усмихна..беше оцеляла..за пореден път..И дай боже всичко най-сетне да се оправи..защото беше сигурна че не иска повече да вижда как приятелката й я спира да направи глупости!
-Ако не беше ти,Мари,не бих оцеляла...
:arrow: Щастието!
Не знам какво е щастието,а бих искала,бих искала да бъда щастлива и обичана.
Радвам се за хората които са щастливи,но възможно ли е да са истински щастливи,възможно ли е всичко да им е наред....
Не спирам да мисля за болката,за страданието....но не бях се замисляла за щастието
При мен то беше най-голяма когато се роди мъничката ми братовчедка,тя сякаш искаше да покаже на всички ни да забравим миналото и да започнем отначало..
Семейството ми е страдало много.....Всеки си има проблеми.......
Но се моля щастието да дойде и при нас.......и да продължим напред с усмивка
Тук също намерих хора които ми помагат да забравям проблемите,те си знаят кои са.....
Те сега са моето щастие........ :)
Миналото,което искаме да забравим.......
Има залези,които ни пожелават лека нощ,ала има и азлези,които танцуват за последно сбогом....
Спомням си един точно такъв...
От стаята ми се виждат прекрасни залези,но този ден беше ясно..слънцето неусетно се скри и пре очите ми се появи той...и любовта ни..този спомен искам да погубя,не мога да живея с него,ала за жалост не мога и без него :)
:arrow:Приятелите,които ще помня цял живот
Има приятели,които са били много добри към теб,които са били истински....
Те са тези които се помнят цял живот..
Старая се да забравям лошите неща,искам да помня само хубавите....
Имам приятели,които с ръка на сърцето мога да кажа че са златни,,,,,
Нищо не е вечно.......но мисля че има и изключения....
Мога да се похваля с такива приятелства които определено ще са вечни и запомнящи се...
Приятели от които съм видяла само добро....
Приятели които са до мен когато имам нужда
Има истински приятели,но трябва и ние да бъдем такива!!
[/size][/font][/color]
Най-големия грях е да обичаш любовта на друг!
Така е да.Може би наистина най-големия грях е да обичаш любовта на друг човек.Била съм и от двете страни обичали са моята любов и аз съм желала чуждата.Но понякога сърцето не пита,може би просто в този етап когато заобичаш друг човек,който има връзка,може би...единственото за което трябва да се съжалява е че не сте се срещнали по-рано...В този свят изграден от толкова лъжи само сърцето никога не лъже....
Тя остави слушалката на масата...Обади й се ТОЙ...нейната мечта на дните и греха в нощите й...А той беше женен отдавна ,имаше деца...Тя знаеше,че ще е невъзможно да го има винаги до себе си,но на нея и малко и стигаше...
Имаха среща днес в едно кафене а тя бързаше да не закъснее.Казвам ви беше лудо влюбена.Играеше добре ролята на любовница и верен приятел...
Пристигна навреме и той и подари цветята,които тя толкова обичаше-хризантеми.
Целуна го,усети тръпката по цялото си тяло,после седнаха.Поръчаха кафе и зачакаха...
Тя се вгледа внимателно в очите му като че ли искаше да ги запомни,изпиваше с поглед цялото му тяло и не казваше думичка.Понякога и мълчанието казва много...Да,тя искаше да си изгради онзи образ в сърцето и в душата,да го запамети и после...после да си тръгне,може би завинаги...
А той разказваше колко много я обича...е,да може би е така..Но тя не искаше да остави семейството си заради нея.Пък и след последния скандал с жена му,беше взела решение да го остави...
Изпи кафето си,изслуша го...А той се чудеше защо мълчи...
Попита я,а тя се стресна и се засмя...Сърцето и плачеше...Пред очите й се прокарваха на кадри всичките им моменти заедно,онез нощи пълни с грях и животинска страст и устните му по нежната и кожа...Всичко беше Минало...Тя си тръгва днес...
Стана,впи устните си с неговите...После го погледна и тръгна...От очите й капеха съзли...А той нищо не разбираше...Не се опита да я спре,не тръгна след нея...Загледа се и погледна на масата имаше лист...
Хвана го и прочете...
"Аз те обичам толкова много,че въздухът дори се нарича с твоето име...Обичам те толкова силно,че светът ми това си ти.Желая те истински и до полуда,искам да си до мен цял живот...Но разбери,че не може...Винаги ще те обичам,а сега...сега сбогом не ни е писано в този живот.Срещнах те късно или ти не ме дочака...не знам.Но не мога повече...
Ако има рай там ще те чакам и друг живот да живея само за теб ще питам....Обичам те!..."
Сервитиорката донесе сметката,видя го...той плачеше като малко дете.Попита го дали има нужда от помощ,а той отвърна "Да някой да накара времето да спре"...Излезе от кафенето и се запъти към вкъщи знаейки,че никога повече няма да я види...
[/b]
:arrow: Любовта от разстояние
Любовта от разтояние...спомням си,той така пламенно ме обичаше,а аз него-не,просто опитвах да забравя първата си голяма любов...и успях!
...Те пътуваха вече прекалено дълго и цялата трупа се беше разбунтувала..Ей тоз град да не е в САЩ бе госпоо? И така пътя неусетно мина в познати скандали и тогава..те слязоха от автобуса..пред младежкия дом ги чакаха група деца и едно от момчетата се загледа в нея..тя беше невероятна постоянно усмихната и щастлива!..
Минаха два дни и на 3-тия те тръгнаха...беше прекрасно,да,всичко беше прекрасно!Но на те си заминаха..и болката пареше в детското й сърчице и гореше най-съкровенните й усмивки на клада..Беше пораснала,не беше момичето,което искше да бъде,беше момичето,което трябваше да бъде...болката я докара до там че 1 година пок-късно тя успя да се съвземе..от първата си любов...
[heart__] [heart__] [heart__] първата любов! [heart__] [heart__] [heart__]
Първата любов.
Казват,че тя най-дълго се помни.Първата любов за мен е една тренировка на сърцето да обича.Сигурно би трябвало да я запомня,да се сещам понякога за нея,но не.За мен истинската любов е тази,която е най-силна,тази която ме кара да се чувствам жива и да обичам живота.Първата любов не е най-силна,просто защото не знаем какво да правим с чувствата си.Така мислеше Тя,седнала на перваза на прозореца.Прехвърляше в ума си спомени от миналото,редеше ги в албума на паметта си и им се усмихваше невинно.Първата и любов беше едно момче със толкова сини очи и толкова мила усмивка,че гледайки го ,тя преставаше да мисли за друго,тогава съществуваше само той .Беше щастлива(или поне си мислеше ,че е така).Нали казват,че щастието е като здравето -щом не го усещаш,значи го имаш.Сега тя знаеше ,че го е имала.Но...приказката бързо свършила.Той заминал надалече и всичко се стопило в мига ,в който и казал "Сбогом".
Сега тя отново обича и е обичана.Но тази любов ухае на друго.Тази любов и дава криле,тя лети и се усмихва на света.А той?Той само и помага да се приземи ...до него. :)
Вярата ни. [inlovee]
Вярата е вътре в нас...
Тя ни дава сили да живеем да се борим...
Има вяра в Бог ,вяра в любовта,в щастието
Но въпреки всичко тя е една...Какво щяхме да бъдем бе нея...едно нищо
Намусени,нещастни и песимистични същества...
Всеки има нужда от нея-богатият,бедният,щастливият,нещастният
Има я за да вярваме в нея....за да бъде нашия спасителен пояс
Иначе защо ни е.......
Не я подминавайте.....тя е за нас
Трябва ни само мъничко вяра и всичко ще се оправи
Просто повярвайте че я има
Завистта
Според мен,когато завиждаме на някой ние губим част от себе си,защото по този начин изгубваме индивидуалността и желанието си за живот...Хората не осъзнават понякога колкое важно ад спрем да мислим за глупости и ад не се изпускаме от поглед един друг защото ще се загубим...Завистта само допринася към това...
Със сигурност не е правилното решение да седнеш ад завиждаш на някой вместо да си кажеш,че ти си по-щастлив,по-весел и въобще по-по...всеки е различен и в този голям и объркан свят трбва да е себе си,а не някой,който иска да бъде...Нека се радваме на това,което имаме докато се борим за това,което искаме,за да знаем че дори и ад не го получим не сме с празни ръце...
Сенките от миналото
Сенките от миналото ни преследват винаги...
Въпроса е дали ще им позволим да превземат и настоящето и бъдещето ни..Когато човек се раздели с някой дори и да не е болезнена за него раздялата,в сърцето се запазва скъп спомен...
Не трябва да живеем с мисълта за минали хора и минали мигове..колкото и да ни е трудно трябва да продължаваме напред и да се борим за живота си.Щом като са се разделили двама души редно е да не се търси вина и да не обвиняваме нас самите,каквото било било...
пито платено...друга любое или друго приятелство ще ни застигне някъде по пътя ни.
Но ако живеем само със спомени и се надяваме времето да се върне неусетно назад,това няма да стане и скоро ще осъзнаем,че сме пропиляли години в самосъжалениеи печал...и често така можем да изгубим други хора,които са си заслужавали да означават нещо в живота ни.
За това да гледаме напред и да оставим сенките от миналото само да ни следват,но не и да ни пречат да живеем [inlovee]
:arrow: Чудесата...
Чудесата се случват,когато най-малко ги очакваме и най-много желаем.Вярвай,мечтай и знай,че има чудеса.И те се случват,когато вярваш!Истинско чудо си е да те обичат или да обичаш.По-голямо чудо от това няма.То не е толкова невъзможно,просто трябва да повярваш... :)
:arrow: Изневярата
Изневярата е нещо,от което сърцето ти се къса и просто оставаш без думи..Когато разбереш че си измамен,предаден и изоставен по този,възможно най-гаден начин...Ставаш жалък понякога..когато започнеш да се самосъжаляваш..Правилиният избор е-една седмица тъга и цял живот борба!
Кой си ти?
Кой си ти ? Защо превзе ме като самотен остров,завладя ме,а после ме отхвърли.Какво целиш? Нима не ти стигат останалите разбити сърца...сега за трофей взе и моето..
Кой си ти,че ме преследваш дори в съня ми и през деня само теб виждам във всички хора...какво ми направи...уби ли ме..къде съм в ада или в рая...отиваш ли си ?...
Сега разбирам,че ти си любовта превзе ме,ограби ме,опустоши ме...но сега ми връщаш всичко двойно ...Да и аз те обичам!
:arrow: разума не пита за грешките,които допуска сърцето...
Разума...Нима когато сме в влюбени мислим с разума....не -мислим със сърцето...
И повечето от грешките които допускаме...ги допускаме със сърцето...
Заслепени от любов...грешници...които не искат да се поучат от грешките си..Не сме ли това...
Просто едни влюбени същества...
Грешни...но влюбени...какво като допускаме грешки...ако мислихме за всички...те нямаше да са грешки допуснати от сърцето....
:arrow:Очи които не се виждат се забравят :arrow:
Той я целуна за сбогом и тръгна надолу по сътлбите:
- Тръгваш ли си?- го попита тя,имамше такава надежда в очите и,че той каза само:
-Не.
Оттогава тя не го видя повече,но и не й липсваше особено..тя намери любовта,намери всичко..без едно-отмъщението за него...
Но вече това не я интересуваше,опитваше се даабрави..очи които не виждаше вече толкова дълго но все пак помнеше,защо ли? Какво я караше само за тях да си мисли?
Никога не разбра отговора на този въпрос..я продължи напред и ги забрави,живя щастливо...
:arrow: "Когато мислиш,че трябва да забравиш,значи още помниш!"
Спомените,са винаги с нас
иСКаме да ги забравим,но откъде сили.....защо трябва да помним,има ли смисъл.....да живеем в миналото
Не,не не........то е просто минало....трябва да го забравим.....но още го помним.....Разбира се че ще помним.......
Всеки иска да бъде щастлив....всеки мисли че е лесно да забравиш...нмо не е ....уверявам ви........защото още помним, [confused]
:arrow:Далече си от мен :arrow:
Далече си от мен,и ти и всички...но аз си ви обичам,защото в най-трудния момент от живота ми вие точно бяхте с мен! Вие ме обичахте и вие се грижехте за мене! Колкото по-далече сте,толкова повече ви обичам,защото желанието ми да се видим ме изгаря от вътре! Ние сме приятели и се обичаме въпреки недостатъците си! Това се казва семейство! тряабва да си го пазим все така сплотено и обично! Пазете се,защото ние не можем да сме винаги заедно,но можем да се обичаме дори и от разстояние! Нали?!
:arrow:същата тема [inlovee]
Далече си от мен,но коя съм аз да те спирам....
Обичам те,а те няма....Поглеждам навън и вече няма да те видя да ме викаш....
Вече не съм твоето слънце...Но те обичам...през хиляди километри....през океани и морета....
Разстоянието няма да ме спре.......тези километри....отново ме разделиха с някой който обичам........но аз съм тук и те чакам.....напук на всички и на всичко
:arrow:Не вярвай на слухове :arrow:
Не вярвай на слуховете,че съм се променила..аз не се промених,ти се промени спрямо мен..моето сърце спря да тупти заради това,че ти се промени...е,аз съм по-добре,промених единствено мислите си за теб,сега те не са така страшни и плашещи..сега са спокойни и истински....Кой ме скри от всичко на света? Ти,кой друг може да е?...Кой премахна по най-жестокия възможен начин усмивката ми...
Но ти недей ад вярваш на слуховете,защото другия петък сам ще се увериш,че си живея прекрасно без тебе...любов моя..
:arrow: нещата просто се случват!
Нещата просто се случват....ние не можем да ги променим...няма тази сила
Някой там отгоре ....решава...
Щастлив ли си....не, нали
Аз не съм виновна.....така се случи,прости ми....че не разбрах
Те се случват и кои сме ние да ги спрем........
:arrow:мОЯТ АНГЕЛ :arrow:
Моят ангел ме кара да се усмихвам,моят ангел ме кара да се чувствам сигурна,моят ангел ме пази...но още е прекалено малка, за да прави неща..тя си е моя и си е ангел,защото я чаках толкова дълго,за да се появи на бял свят и да ми се усмихне..това е моят ангел..
:arrow: вярата
Вяра в какво....нея просто я има...
Тя е с нас.
Всеки вярва в нещо...
Аз вярвам в любовта,но и в тъгата,в самотата....
Вярвам, че те ще се върнат.......че ще видя леля отново........че ще бъда щастлива.
Винаги вярвам
Дори, когато спя....тогава вярвам в съня.
:arrow:Бъди себе си :arrow:
Бъди сене си..просто има достатъчно други хора!
Има хора,които те мамят,но има и такива,които те обичат..намери истината във всеки от нас и му покажи,че трябва да бъде себе си! Само така всичко ще се нареди..бъди истински-бъди себе си!
:arrow: Мечтите :arrow:
Мечтите са безплатни...те ни дават сили да живеем
Всеки мечтае...всеки има нужда от това
Някои хора се постараха да ме съсипят....но точно мечтите ми помогнаха....да оцелея
и НИкой вече няма да ме нарани.......защото мечтая
:arrow:аз съм тук а ти къде си :arrow:
аз съм тук,а ти къде си? Къде останаха твоите безплътни обещания,целувките ти,докосването ти..всеки греши и аз го приех..приех и теб с всичките ти недостатъци...но ти ме накара да страдам..мразя те затова! Но вече това не ме интересува-ти си минало!
:arrow: любовта
Любовта...тази чудна сила.....от която толкова боли
Знаеш ли как плаках....колко страдах..и всичко заради любовта
Тя ни е нужна,за да дишаме...за да мечтае....но и ни причинява толкова болка...И все пак я има..и така трябва
Всеки е влюбен...този свят съществува,благодарение на любовта...
:arrow:Сънувах....
Сънувах,че съм в ръцете ти...но нещо ме пареше..така силно беше,така горещо...
На суринта след като изпих чаша чай си казах:"Ти не си за мен!Ти си минало!"...
Сънищата са превъплащение на чувствата и желанията ни...Щом е така..някоя вечер преди да заспиш и когато ти е тежко си помисли за мен,за това колко много те обичам...и ще ти стане по-леко,защото винаги е по-добре,когато знаеш,че някой те обича...а после се сети за това колко много те обичах,как те целувах и как те прегръщах...Дано да сънуваш кошмари!!
:arrow:най-големият ми кошмар...
Най-големият ми кошмар е да те загубя....понякога плача,друг път се смея.....но въпреки всичко ми липсваш..
Бих умряла ако те загубя..ако н е мога да видя очите ти,ако не мога да те прегърна
Сънувам кошмари,знаеш ли........лошото е че и ти си в тях...
Прости че губя,малко, по-малко
:arrow:Загубих всичко :arrow:
Загубих всичко без да осъзнавам,че това всичко е последното което ми е останало..кутия с дребни нещица от прекъснатото детство...спомени..загубих и тях и теб и всичко..и точно,когато останах без нищо се появи това за което си струва да живея..сега живея за много неща и отново се усмихвам..но в онази нощ загубих всичко,докато седях и гледах през виенския прозорец...Германия..мила моя Германия..ти ме съсипа..заради теб се загубих,но и заради теб се открих наново..по-красива,по-добра..по-истинска...Сега докато изтръгвам страха и притеснението от себе си не осъзнавам,е утре може и да не си тук-в сърцето ми..но какво пък-поне ще съм живяла достойно!
:arrow:клоунът на спомените :arrow:
Всеки има моменти на изнемога - такива моменти, в които, колкото и да се мъчи не може да открие нищо красиво в живота си, всичко му се струва черно, мрачно, пустинно ... Е, и аз бях изпаднала в един от тези моменти. Не желаех повече да живея. Исках да сложа край на това незначимо за никого съществуване. Питате се защо? Може би, защото бях изгубила единственото нещо, заради което си заслужаваше да живея ... Любовта си. Тази малка музикална кутийка, от която звучаха нотите на моето щастие. Как тя беше преобърнала живота ми и го беше осмислила - мистерия ...
Но, изведнъж се сетих за една друга кутия. От нея не звучеше такава нежна и лирична мелодия, а изскачаше клоун със синя шапчица на червени петна и със голям червен нос. Това беше клоунът на моите спомени - онези забавните, смешните, забравените ... Смеех се с глас, понякога и със сълзи. Припомнях си любимите лица - приятелите, семейството ... целият ми живот. Тогава разбрах, че има смисъл да живея, било то дори, заради забравените мигове, които ми беше подарил малкият шут. Сега той ме накара да намеря смисъл в своето съществуване. Отново можех да се смея.
Любовта - ад или рай
Влюбен си....значи си ту в рая ту в ада
Има моменти в които ти се иска да умреш и другив които си на седмото небе.........Въобще какво е любовта
Да ще кажеш нещо без което не можем да живеем..както се казва с нея лошо,ама и без нея лошо :)
:arrow:Тук ли си/
Протягам ръце ... Тук ли си ? Не мога да те видя, да чуя дрезгавия ти глас, да докосна тъй обичаният от мен лик. Не, не си тук. Ти си в мечтите ми, в сънищата ми, в сърцето ми, но не си до мен. Не мога да ти кажа всичко, а когато се опитам никой не ми отвръща, защото съм сама, а теб те няма. Понякога заживявам с мечтите си, потапям се в моя свят, който е наситен с фантазии и цветове, а главните герои в него сме ти и аз. Ние сме весели, обичаме се, не можем един без друг. Като две половини, съществували векове, само и само да се намерят една друга и вече когато е дошъл вълшебния момент, те напуснат този свят заедно, за да продължат пътешествието си и в отвъдното.
Но теб те няма. Край, мечтите свършват. Ти не си тук ... само тригодишният спомен от теб витае из моите мисли. Защо не мога да те забравя, като вече принадлежиш ма друга ?
Архивите на миналото - начин да живееш с тях или просто забравени мигове ?
Архивите..болките ,радостите,тъжните принудени усмивки..всичко излиза на яве...Болките са ни чужди до момента след като след пълното щастие изведнъж останем само със себе си и не си помислим какви сме всъщност! Начин да живееш щастливо или поне примирено със ебе си е да успееш да живееш в бъдещето от време на време хвърлящ поглед назад-към онези променили коренно твоя живот..
"..ами ако не те видя никога повече?
Та ти коренно промени моят живот..."
Живеем преглътнали старите болки и мъки..преглътнали ужасното..то е част от нас-следователно по този начин се крием от себе си...
липсата..
Тук ли си,или не си.......има ли те или те няма.....
Защото винаги толкова боли........ех тази липса,която жестоко сърцата завладява.......и боли....и тежи.....
Ако липсваше липсата на никога нямаше да му е мъчно........но липсваш ти и това ме убива.....
Какво като ще си дойде за месец.....нима това стига.....1 месц ще бъда щастлива....а през другото време ще липсваш.......
Аз заспива не знам и дали ще се събудя....но знам че ми липсваш,като нощ на деня,като дъжд на есента..............
:arrow: Защо живея........
Защо живея? За какво? Има ли въобще смисъл моето съществуване?
Моя живот май е само болка...сълзи...самота...очакване...Да! Едно безкрайно очакване да се случи нещо, което да промени заобикалящия ме свят, изпълнен с жестокост, злоба, ненавист...Назад няма нищо, което да ми напомня за щастие и радост, а напред догаря една надежда, но ако угасне...? Дали това настояще ще е моето бъдеще...Искам да избягам...там при моята мечта, да изкача моя връх, да догоня изгрева и да забавя залеза.
За надеждата живея...Само тя окриля душата ми, дава ми сили да погледна напред и все очаквам да се сбъдне моята мечта...
:arrow:А има ли смисъл очакването?Дали ще успея да видя осъществен копнежа, даващ ми сили да живея? Ами ако и последната надежда умре?
Очакването
Очакването е .... състояние на духа.
Е, ще кажете, че какво пък толкова – седиш и чакаш. Да, така е, ако си си търпелив по природа. Ама, ако не си? Очакването е най-мъчителното нещо за душата. И няма особено значение какво точно чакаш – дали нещо хубаво или нещо лошо. Е, вярно, че да очакваш нещо лошо си е направо гадничко, но пък човек е устроен така, че от лошото се бои, а очаква само хубавото...
Да, определено свързвам думата ,,очакване" с нещо хубаво...
Ама защо не става някак си по-бързо... Защо трябва да съм спокойна, стабилна, търпелива.... Тези качества са полезни, знам, и аз ги ползвам, ... понякога. Когато си искам.
Но сега не искам!
Сега искам да е утре! Всъщност, аз още от онзи ден искам да е утре!
Искам да е утре! Ама не просто така – утре по някое време!
А в едно точно определено време, на точно определено място, закачена по точно определен начин за точно определен човек!
Очакването напълно обърква вселената ми!
Географските посоки на света спират да съществуват /не, че като ги има, ги ползвам /, лявото вече не е ляво и дясното – дясно. Дори черното не е толкова черно, а синьото – преобладава! Само ,,горе" и ,,долу" са си останали по местата. Защото само те са свързани с очакването...
Очакването пълни главата ми с въпроси!
Аз обичам въпросите, ама само, когато ги задавам аз и когато намирам тези, които знаят отговорите. Забавно е, опитай! Това е играта ,,намери отговора". Имаш си въпрос, търсиш си отговор.
Не винаги, обаче, отговорите са там, където ги търсиш и при този, при който ти си мислиш. Да не говорим, че в повечето случай не са такива, каквито очакваш.
Но, пък, нали това е играта – намери отговора. А с отговора – и себе си...
->> "Открий себе си" или ако предпочитате "Опознай себе си"
Навярно най-трудното е да опознаеш себе си. Понякога и цял един живот не стига да прозреш кой си ти всъщност и какъв искаш да станеш. Учебниците и книгите магат да ни научат на много неща, но в тях няма да намерим отговора на въпроса "Кой съм аз". Това е най-мъчителният и коварен въпрос, който може да ни доведе до задънена улица. Да откриеш себе си е да проникнеш дълбоко в своята душа, да анализираш собственото си поведение, да виждаш положителните страни на характера си, но и отрицателните. И чак когато видиш същността си и опознаеш самия себе си ще можеш да се усъвършенстваш, да преодолееш слабостите. И най-важното е че ще бъдеш завършена, цялостна личност, която знае своята стойност и не се страхува да опознава и другите хора, да прониква и в техните души, да запленява, да очарова. Само когато бъдеш самия себе си ще откриеш и истински верни приятели, чиито мисли ще разгадаеш, а те ще те обичат и приемат такъв, какъвто си. Но в този объркан свят все играем някакви роли и си слагаме безброй маски. Вчера имахме едно лице, днес друго, а пък утре ще бъде съвсем различно...и така сякаш цял живот тази игра не свършва. И оже би е забавно, но губиш възможността да опознаеш самия себе си. И един ден ще откриеш, че зад мекиажа си нямаш лице, обезличен си. И в моето съзнание изниква въпроса:ЗАЩО?Има ли смисъл да губим истинският си облик, истинското си аз дори още преди да сме го намерили? О, да!Вечното оправдание, че се спасяваме...от жестокостта, интригите и бруталността.
:arrow:Но в стремежа си да се защитим не нанасяме ли жесток удар върху самите себе си? Предпазва ли ни маската?
Къде изгубихме лицата си?
Затворниците имат снимка с номерче под нея. Даже три снимки, доколкото съм гледала филми – една анфас и още две в профил. На тези снимки има лице. Е, вярно, затворническо, но все пак лице...
За нас, нормалните хора, останаха само номерцата!
За да запазим личното си пространство от недобросъвестни посегателства сме принудени да се крием зад псевдоними и пароли, измислени имена и кодове, при това всеки път различни – за по-сигурно, и лека-полека се превръщаме от хора в цифри.
За останалия свят, ние сме цифри – под формата на абонатен номер за парно, ток или вода, ЕГН за плащане на данъци...
Дори жизнените ни функции се измерват с цифри – кръвно налягане, /кръвно на ставане /, пулс, диоптер, разстояние между очите... ІР адрес и номер в ICQ или Skype... Дори когато общуваме помежду си, сме цифри...
И колкото по-съвременен и удобен става личният ни живот, толкова повече цифрите започват да изместват лицата ни. Колкото по-модерни ставаме, толкова повече абонатни номера имаме да помним, а за да не ги помним – ги записваме с цифри, но за да е по-сигурно, за всеки абонатен номер за плащане, въвеждаме различна парола, а за да не забравим паролите си - ги записваме и тях, но на сигурно място, защитено с по-сложна парола. Цифри, цифри, цифри....
Ако си малко по-любопитен и се опиташ да разбереш какво значат тези толкова много цифри, започваш да човъркаш и разглеждаш кодове /с помощ от приятел, разбира се/ и да вървиш напред сред цифрите...
Опитах и чувството не ми хареса.
С всяка стъпка напред усещах как лицето ми изчезва. Първо носът ми /щото все най-напред се навира / се превърна в завъртяна осмичка, после бузите, очите... Стана тъмно... И тихо... Само безмълвни следи от прииждащи цифри... спираш за миг и си задаваш въпроса ,,Къде – вън или вътре?"
Усещах, че душата ми се съпротивлява и осъзнах, че докато тя е жива, ще съм отвън! Вън! Вън...
Защото само големина на душите ни все още не се измерва с цифри...
Извинете [shame], пропуснала съм темата [shame]:
ЛИЦЕМЕРИЕТО
Усмихваш се ласкаво, правиш комплимент фалшив...а после се обръщаш и се смееш лицемерно на съученичката с увехтяла блуза, от която днес взе домашната по математика и от нея преписваше на теста по история, а утре очакваш тя да ти подскаже и по литература. А после презрително изгледа момчето със смешна прическа, което стих ти посвети и разкъса творението му и с вдигната глава отмина, смеейки се злобно - сякаш казваше"Ама тоя за какъв се мисли, че тръгнал е след мен". Хей, момиченце, красива си, но красотата нищо не струва щом под хубавото ти лице лицемерие се крие. Скъпите бижута са един декор на твоето озлобено сърце и тяхната стойност е нулева, защото знай никой няма да ги забележи, ала жестокостта ти всеки ще види. Да, ти мислиш, че си най-добра във всичко...но не е така...Запомни лицемерието погубва личността и един ден ти ще си съвсем сама, тогава теб презрително ще сочат с пръст и от фалшивата ти слава няма дори следа да има. И тогава ще прогледнеш и ще видиш, че нищо не си имала на този свят, че твоят живот е проигран, ненужна си никому. И тогава ще страдаш, безумно много ще те боли, но ще бъдеш навярно истински човек!
:arrow:Страданието път към изцелението от болестта Лицемерие!
...беше станала ужасна.започна да се държи надменно и да се глези като малкодете..и всички я намразиха...
подмазваше се,хилеше се,но с нищо не ни спечели отново и страда..
не се излекува обаче..продължи да бъде ужасна и лицемерна,а ние-тези,които останахме истински оцеляхме и останахме приятели завинаги..
не е разказ,но е моето мнение..
....обичта или това как да забравим незабравимото.. [inlovee]
[inlovee] Любовта,обичта-тя идва когато никой не я очаква и си тръгва когато най-малко искаме....Всеки предполагам е гледал романтични филми и някои с сълзи на очи си мечтаят и те да бъдат така обичани,и те да бъдат така щастливи както по филмите...поне аз това искам,макар че много се съмнявам да съществува такова нещо като "любов до гроб"..как да забравим незабравимото..Това не е лесно,никак дори.Времето лекува всичко,но има една малка подробност не заличава напълно раните в сърцето от предишна любов.Времето просто затваря нашите рани,не ги заличава.Така ние се заблуждаваме,че сме забравили , ала в действителност това не е така..Ако някой ни припомни това,което сме искали да заличим от паметта си,веднага ще изплува някой образ,някой спомен.Когато загубим любов не трябва да мислим,че тя ще е единствената,"незабравимата",а трябва да продължим напред,времето ще заглуши болката .. трябва да се примирим с мисълта : "Всяко зло за добро"
струва ли си за страдаме да предишна любов?
Защо да страдам за нещо, което не е било истинско ? Защо да страдам за онези моменти, които не съм изживяла с теб и защо да съжалявам, че не мога да върна тези, през които сме били неописуемо щастливи ? Защо постоянно тези въпроси кънтят в главата ми ...
Нима си заслужава да продължавам да се лутам из дебрите на мрака, да се влача, да падам, да страдам за забравените мигове - тези, които ти забрави и с които аз все още живея. Трябва ли да ти се възхищавам ? Как с лека ръка зачеркна моето име, присъствало толкова дълго из летописите на съзнанието ти. Дори вече започвам да се чудя, дали то изобщо е фигурирало там ... Дали съм съществувала за теб или всичко е било просто фалш, мимолетна забава ?
Глупава, глупава ... Колко съм глупава - да продължавам да страдам за предишна любов. Но защо не ? Нали няма сегашна ? :( А дали означава това, че ще живея с тази мисъл вечно ? Трябва да те намразя, да убия мислите и бляновете свързани с теб.
Какво си въобразявах ?
Какво си въобразявах-че ще ме обичаш вечно,че ще бъдем винаги заедно и щастливи,а това са просто едни мечти,едни измислици.Кой вярва в любовта?!Ах за глупаците е тя..при мисълта след любовта какво следва хич не ми се мисли за тази глупост!Колко наивна бях,че ти се доверих,повярвах ти ,че ще бъдеш и в трудност,и в радост с мен,а ти какво направи - обърнах се и се подигра!
Цел или потребност са парите
Защо да се лъжем - живеем в материален свят. Брат, брата предава за пари, приятеля, приятелство срещу пари дава, любов с пари си купуваме. Говорим със самочувствието на хора с привидно богати морални устои и ценностна система, но сме се принизили до нивото на животното и човек за човека става вълк при звука от падащи на пода, монети. До един всички сме станали скъперници и на всичко придаваме материална стойност, дори на онова което на практика няма такава... Като паразит се е промъкнала в умовете ни мисълта за парите, стремежа към тях и от потребност те са се превърнали в цел... Защо да се лъжем - дори, когато пред нас стоят неща за които не са ни нужни пари, отново за тях мислим...
:arrow: Можеш ли да избягаш от реалността ?
Quote from: SkitnicaVmoretO on October 05, 2006, 22:26:47 PM
Защо да се лъжем - живеем в материален свят. Брат, брата предава за пари, приятеля, приятелство срещу пари дава, любов с пари си купуваме. Говорим със самочувствието на хора с привидно богати морални устои и ценностна система, но сме се принизили до нивото на животното и човек за човека става вълк при звука от падащи на пода, монети. До един всички сме станали скъперници и на всичко придаваме материална стойност, дори на онова което на практика няма такава... Като паразит се е промъкнала в умовете ни мисълта за парите, стремежа към тях и от потребност те са се превърнали в цел... Защо да се лъжем - дори, когато пред нас стоят неща за които не са ни нужни пари, отново за тях мислим...
:arrow: Можеш ли да избягаш от реалността ?
Извинявай,но ми сеиска да допълня малко твоята ценностна система.С пари се купува не любов,а секс.Има разлика,нали.С пари се купува не приятел, а послушник,лакей,готов да те предаде на всеки,който би му дал лев повече.Докато с истинския приятел и приятелство не е така.Приятелство с пари не се купува.Никой не си прави илюзий за това.А за римите,Защо се притесняваш.Има прекрасни не римувани стихове.и като че ли напоследък стават все по модерни.Римите не правя поезията,те само я поукрасяват и подсилват въздействието върху читателя.Не римуваната поезия също е голяма поезия и има свойте фанатични обожатели,един от които съм аз.Не римуваната поезия е трудничка,по трудна казват некои познавачи-експерти от римунаната.
В случая говорехме за парите, не за ценностната система, не за приятелството, а за парите които въртят света, ако толкова държиш другия път ще ти го сложа в кавички. Колкото до римите, не ме притесняват ни - най малко, но не мисля че мястото на коментара за тях е тук.
Quote from: анде on October 06, 2006, 06:55:35 AM
Quote from: SkitnicaVmoretO on October 05, 2006, 22:26:47 PM
Защо да се лъжем - живеем в материален свят. Брат, брата предава за пари, приятеля, приятелство срещу пари дава, любов с пари си купуваме. Говорим със самочувствието на хора с привидно богати морални устои и ценностна система, но сме се принизили до нивото на животното и човек за човека става вълк при звука от падащи на пода, монети. До един всички сме станали скъперници и на всичко придаваме материална стойност, дори на онова което на практика няма такава... Като паразит се е промъкнала в умовете ни мисълта за парите, стремежа към тях и от потребност те са се превърнали в цел... Защо да се лъжем - дори, когато пред нас стоят неща за които не са ни нужни пари, отново за тях мислим...
:arrow: Можеш ли да избягаш от реалността ?
Извинявай,но ми сеиска да допълня малко твоята ценностна система.С пари се купува не любов,а секс.Има разлика,нали.С пари се купува не приятел, а послушник,лакей,готов да те предаде на всеки,който би му дал лев повече.Докато с истинския приятел и приятелство не е така.Приятелство с пари не се купува.Никой не си прави илюзий за това.А за римите,Защо се притесняваш.Има прекрасни не римувани стихове.и като че ли напоследък стават все по модерни.Римите не правя поезията,те само я поукрасяват и подсилват въздействието върху читателя.Не римуваната поезия също е голяма поезия и има свойте фанатични обожатели,един от които съм аз.Не римуваната поезия е трудничка,по трудна казват некои познавачи-експерти от римунаната.
Quote from: SkitnicaVmoretO on October 06, 2006, 11:24:51 AM
В случая говорехме за парите, не за ценностната система, не за приятелството, а за парите които въртят света, ако толкова държиш другия път ще ти го сложа в кавички. Колкото до римите, не ме притесняват ни - най малко, но не мисля че мястото на коментара за тях е тук.
Така...ще ви помоля..тази темичка е направена за разкази,а не за спорове :) Никъкъв проблем не виждам в текстчето,което е написала Скитница в морето! така,че ви моля да продължим да пишем и нека не се караме-така ще има повече хармония в темичката [inlovee] [heart__] [inlovee]
Благодаря за изслушването..
Ще помоля анде да изказва мнението си или на ЛС или в тема пригодена за това :) отново благодаря и приятно писане!
Скитница в морето-прекрасен текст,с много смисъл и подсъзнание!
Не можем да избягаме от реалноста..можем само за моменти да се откъснем от нея..където и да е - като релаксираме като мислим за "хубави" неща,дори когато мечтаем за миг се откъсваме от истината(реалноста).Някой се затварят в себе си-живеят в своите мечти,в своите красиви и неописуеми приказки.Живеят така както те искат..нещо,което трудно ще стане в живота.Всеки мечтае-за изпълними/материални неща и аз някои дори налудничеви излезли от приказките желания..дори и да искаме от реалноста не можем да избягаме - в момента когато сме забравили тотално на кой свят сме идва нещо изневиделица и буум отново сме сред жестоката действителност
:arrow: какво наистина е живота-предизвикателство или мъчение?
Quote from: OvCeL4EnCetO on October 06, 2006, 15:23:47 PM
Quote from: анде on October 06, 2006, 06:55:35 AM
Quote from: SkitnicaVmoretO on October 05, 2006, 22:26:47 PM
Защо да се лъжем - живеем в материален свят. Брат, брата предава за пари, приятеля, приятелство срещу пари дава, любов с пари си купуваме. Говорим със самочувствието на хора с привидно богати морални устои и ценностна система, но сме се принизили до нивото на животното и човек за човека става вълк при звука от падащи на пода, монети. До един всички сме станали скъперници и на всичко придаваме материална стойност, дори на онова което на практика няма такава... Като паразит се е промъкнала в умовете ни мисълта за парите, стремежа към тях и от потребност те са се превърнали в цел... Защо да се лъжем - дори, когато пред нас стоят неща за които не са ни нужни пари, отново за тях мислим...
:arrow: Можеш ли да избягаш от реалността ?
Извинявай,но ми сеиска да допълня малко твоята ценностна система.С пари се купува не любов,а секс.Има разлика,нали.С пари се купува не приятел, а послушник,лакей,готов да те предаде на всеки,който би му дал лев повече.Докато с истинския приятел и приятелство не е така.Приятелство с пари не се купува.Никой не си прави илюзий за това.А за римите,Защо се притесняваш.Има прекрасни не римувани стихове.и като че ли напоследък стават все по модерни.Римите не правя поезията,те само я поукрасяват и подсилват въздействието върху читателя.Не римуваната поезия също е голяма поезия и има свойте фанатични обожатели,един от които съм аз.Не римуваната поезия е трудничка,по трудна казват некои познавачи-експерти от римунаната.
Quote from: SkitnicaVmoretO on October 06, 2006, 11:24:51 AM
В случая говорехме за парите, не за ценностната система, не за приятелството, а за парите които въртят света, ако толкова държиш другия път ще ти го сложа в кавички. Колкото до римите, не ме притесняват ни - най малко, но не мисля че мястото на коментара за тях е тук.
Така...ще ви помоля..тази темичка е направена за разкази,а не за спорове :) Никъкъв проблем не виждам в текстчето,което е написала Скитница в морето! така,че ви моля да продължим да пишем и нека не се караме-така ще има повече хармония в темичката [inlovee] [heart__] [inlovee]
Благодаря за изслушването..
Ще помоля анде да изказва мнението си или на ЛС или в тема пригодена за това :) отново благодаря и приятно писане!
Скитница в морето-прекрасен текст,с много смисъл и подсъзнание!
Напълно съм съгласна с теб :) Благодаря ти за подкрепата [inlovee] :)
Кой може да определи дали живота е мъчение или придизвикателство, след като всеки ден е различен от предния. Никога не знаем какво ни чака зад ъгъла, дали съдбата ще ни поднесе "трик или бонбонче". Ако днес денят ни е хубав и слънчев, то утре слънцето може да бъде затъмнено от страшна, развилняла се буря. Често живота е мъчение, подлага ни на нечовешки изпитания, измъчва ни с цената на много сълзи, болка, душевни и психически рани, но именно в това е неговото предизвикателство. Болката и мъката каляват човека, а той е човек именно защото има силата да посрещне с висока вдигната глава всяко изпитание и да се справи с него. Да животът е едно постоянно предизвикателство изпълнено с мъчения, но всичко което не ни убива ни прави по-силни. Нека не забравяме, че след всяка буря изгрява слънце и след всяка мъка има щастие...
:arrow: За какво сме на земята - да се смеем или да плачем ?
За какво сме на земята - да се смеем или да плачем ? еми и за двете не6та сме родени :) да се смеем и да пла4ем може и от радост да пла4ем :П но смях или пла4 колкото и блиски толкова и дале4ни не6та са .вси4ки оби4ат смеха оби4ат усмихнати хора и стоят настрани от намръ6тени лица но дали винаги усмивката е винаги истинка това не всеки може да познае.когато някои 4овек пла4а ти се иска да разбере6 за6то пла4а не за да му помогне6 за6тото да кажем не си му приятел ами просто ей така от любопитство но не е хубаво така остави го на се напла4е и да му мине но понякога хората пла4ат не за да им олекне а за да им обърнат внимание но това не е хубаво ама мноо се унесох
нежна кратка целувка (може за сбогом ако е по лесно)
целувката ти ме плени и ме затвори в най-нежния капан...обичам те и ти го знаеш..и ми липсваш,но първата ни целувка бе целувката за сбогом..сутринта се качих на автобуса и не те видях повече..хиляди километри..милиони хора..и само един,който можеш да обичаш?..само ти ме караш да копнея за невъзможното..няма да те видя никога повееч, но ще те обичам..докато мога.. [heart__]
любовта?(или толкова ли е проста тя?)
Любовта е толкова жестока.......но и толкова красива.....
Любовта не е глупава......глупави са тези които са влюбени........Любовта е песента която всеки си пее...любовта това е света.........
Любовта не е никак проста.....но пък е за всички.......без значение дали си беден или богат.....умен или глупав........
Любовта е болка....любовта е песен.......любовта е нещо което прави ти живота не лесен.
:arrow: И въпреки всичко ви обичам
Въперки всичко ви обичам защото знам че човек е нищо без приятелите си...колкото и да сме се карали,спорили аз ви обичам...вие ми показахте как да обичам и какво значи да обичаш...без вас можеби още щях да сум момиченцето с плитките и куклата в ръка...те са жси4ко за мен...И въпреки всичко ви обичам и то многооооооооооо [inlovee]
:arrow: Съжалявам заради глупостта си...
Съжалявам за всички грешки които сторих........за всяка глупост която извърших.....
Нима трябваше да бъда на границата да ме хванат че **** за да разбера..каква глупост правя......за да разбера колко много можех да загубя........
Но се заклех в теб........че това повече няма да се повтаря.
Знаеш колко те обичам.......за да го направя съм сигурна че няма да се повтори.....
Прости за глупостта ми.........
:arrow: И все те няма.....
И все те няма, а така отчаяно се нуждая от любовта ти, от ласките, от нежността, от мъжкото ти рамо. В тъмните, студени нощи моля се да се върнеш и сълзи проливам заради теб, заради мен. Зощо ли нараних те не зная...Но моля те прости ми и се върни...
Но теб пак те няма. Глух си ти за моят зов, сляп за моите сълзи...Забравил ли си ме вече? Нищо ли в теб не трепва при спомена за дните, когато бяхме тъй щастливи? Аз готова съм всичко да ти дам, всичко да направя, за да се върнеш в моя живот. Единственото, което от съдбата искам е да ме ориса със звезден прах и ние двама да споделим пътя си през живота.
Сама от себе си се отвращавам - така жестоко нараних те...И мже би за прошка нямам право да те моля. Навярно егоистично е да искам да се върнеш след моя грях...Ала все пак искам да се върнеш...И все та няма.
:arrow:Как, кажи ми, да възкреся миналото, да те накарам да ми простиш?
Как да те накарам да простиш грешките..как да те накарам да забравиш..ти си виновен..ти ще започнеш да не спиш заради мен,няма да можеш да дишаш без мен,няма да живееш пълноценно..И тогава..в един мрачен ден ще решиш,че не можеш повече..ще вдигнеш телефона,ще кажеш нещо в слушалката и ще вземеш ножа..когато го притиснеш до топлите си ръце ще разбереш,че не сме деин за друг..Струва ли си да убиваме само за да сме заедно?!
:arrow: краят.. [inlovee]
ПС: Хорица,супер върви темичката..супер произведения,супер хора..Радвайте се и се обичайте(ама обичайте и мен! [lol]) цунки [heart__]
Нека сложим краят на всичко това. Ела, потърси ме...Аз съм все тук и те чакам...Чакам да дойдеш да ме прегърнеш, да ме задушиш от целувки. Нека забравим за старите болки, нека простим греховете, че един без друг не можем това и двамата го знем. Нека поставим краят на раздялата и излезем от този ад на тъгата и страданието, нека се обичаме и поставим началото на нова връзка и да я изградим по-здрава и устойчива...
:arrow: Второто начало
Второто начало бе краят на всичко познато...ние с тебе сме прекалено различни и го знаехме от самото начало.За жалост обаче тогава не вярвахме в края..сега аз вярвам а ти ми звъниш,сега аз имам белези,а ти продължаваш да звъниш..само трима души знаят какво направих за теб и точно тези трима души те мразят повече от мен..а колкото до мен..няма да ти дам втори шанс,защото не съм мазохистка..аз съм актриса,ти-спортист,аз съм човек,а ти пък си бил "мъж"..
Е в такъв случай,съжелявай,мъжленце,ама този път искам да ме наранява някой ДРУГ!
:arrow:залезите.. [inlovee]
Аз съм на 7582 дни...а залезите в живота ми ... са 7597! Парадоксалната зависимост между дните на живот и залезиете...не е чак толкова парадоксална! И кой въобще е заклеймил залезите единствено и само като слънчеви!...Те биват толкова много и толкова различни...и всеки по свему - красив и тъжен...очарователен и подтискащ! Залезе...залезе любовта ми преди време! Залезе верността към някой и признателността към друг! Залезе погледа - по детски чист...Залезе скъп за мен човек! А питате ли за отминалото изпитание,за волните дни на щастлива непорочност?За мигове на слабост,на утеха! Толкова много залези има по пътя през който преминах...В един ден - понякога има по два! Но само единият е истински тъжен,а в другия се крие красота! Аз,обаче я откривам и запечатвам там-дълбоко в сърцето...в сърцето на една изстрадала жена!
:arrow: циганската любов
Циганска любов..това ли се нарича онази безумна до болка чувсвителност под ключицата?...дали?!
дали хората някоой ден ще разберат колко е трудно да намериш някой който да те обича и уважава,а не да те тъпче..е,не се случва често...
:arrow:пеперудите?нежните?красивите вестителки на доброто?
Пеперудите - самата нежност, символ на свобода и волност .Те пърхат с нежните си крилца и гонят слънчеви петна .Тяхна страст са топлите лъчи на слънцето, светлината и обширните зелени поля с красиви, пъстри цветя .Не зная дали вещаят добро или зло, но поне предизвикват усмивка .
:arrow:снежинки; коледна магия;
Идва Коледа и аз си мисля за теб..за сърцето ти и за самотата ни..минаха години откакто всичко е различно но ти си все още тук..в моите очи живее сърцето ти,а в моето сърчице..макар и малко,макар и наранено живее добротата ти...
А снежинките се реят над нас,а теб..теб все още те няма..
:arrow:пътят който извървяваме
Пътят който извървяхме до сега е дълък изпълнен ту с болка ту с радост ту с тъга!Но все пак ние се борим!За всичко което диша живее и люби!ние обичаме с цялото си сърце хората за който мислим че си заслужава да се живее!За приятелите който с толкова мъка сме спечелили на своя страна!За любимия човек който Ви обича и ви иска близо до себе си за да може д аживее!За родителите който са Ви дарили живот!За всичко!!!Живейте и нека пътят който извървяваме да става все по дълъг и по дълъг!!!!\\
:arrow: Забранената любов!
Никоя любов не е достатъчно забранена,за да те спе да обичаш! Обаче понякога само си я забраняваме..Уж да не страдаме..за жалост така страдаме повече..
забранено в тоя живот все още няма..докато ние сами не си забраним...
:arrow:Самотата?
Забранената любов е най-страшната сила,която връхлита живота ни рано или късно .. Остават след нея следи .. кървави следи на убитото сърце .. Остава и тежкият спомен като призрак преследващ ни напред във времето .. Най-болезнено е да желаеш нещо силно .. повече от живота си дори .. Но .. да знаеш,че то никога няма да бъде твое! .. А дори и да бъде .. Няма да остане завинаги до теб .. и само за теб .. !Затова .. недей обичай .. недей се заричай в човек .. чийто мисли са някъде другаде.Ръцете му прегръщат те .. но всъщност прегръщат друга .. Думите изричат се като песен от устата .. но всичко е лъжа!Не вярвай .. не вярвай в мъжките сърца!
:arrow: Несподелената любов .. [oops]
Самота? Нима твърдиш, че знаеш истинското значение на думата?! Дори и аз не го твърдя.. Всеки е вкусил от горчивия вкус на самотата, но кой наистина знае какво е тя? Всеки знае какво е да имаш кубче лед в гърлото, което не се топи с дни, месеци, години... Всеки е почувствал онази странна измъчваща болка в сърцето, сълзите на очите и мрачните помисли. Човек може да има хиляди приятели около себе си и отново да се чувства сам. Понякога стига и само един човек, който успява да стопи леденото кубче и да те направи щастлив... Странно нещо е живота, нали?
Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.
Съжалявам, но вече го бях написала...