Иска ми се на мога да опиша моментното си състояние възможно най-ясно. Не знам как успявам да запазя равновесие. Присвивам
очи, стискам зъби, само и само за пореден път да не издам чувствата си. А какво ми е всъщност? Боли ме, сърцето ми изгаря
от съмнения, които оставят пукнатини, а през тях прокапва леко и безшумно любовта ми. Мечтая да уловя и да запазя капките,
за да ги оставя за себе си. Искам да продължа да вяряам в , да се погледна през чужди очи и да
открия къде греша. Как да повяряам, че съм обичан , когато не го прочитам в погледа ти? Как да сам уверен , че за теб съм
безценнен , когато ме оставяш сам ?Ще се справя. Ще потъна и пак ще намеря сламка, за която да се уловя. Обичам те, а
съмненията ме убиват. Наливат сълзи в очите ми и ме задушават. Искам да мога да ти вярвам, но отново съм наранен и нямам
доверие в никого и в нищо. Чувствам се сам и празен в препълнения си живот. Единствено ти можеш да запазиш падащите
капки любов, да запазиш душата ми..........
Как да запазя душата ти, когато аз самата не знам какво става, когато се лутам като пеперуда в тъмното и единственото, което срещам, са плътни, тъмни завеси мълчание. Как да запазя душата ти, след като не мога да опазя своята? Ще ми се да можех да затворя сърцето си в стъкленица, за да може да бие само за теб, да не чува желанията на душата ми за изучаване на нови пътища... за сваляне на стари прегради. Не липсата на обич ме прокуди от теб. А различността ми, с която още никой не е свикнал.
Поздрав, CrAzY_MaSteR^ ! Кратко и болезнено искрено! [cvetee]
Дано да запази душата ти и падащите капки любов.....
[bravisimo]