Найстина ли това е вярно и ако е така - защо :)
Не споделям.Знанието носи колкото тъга, толкова и радост. Е, зависи и от знанието, предполагам. :)
Откъде идва тази тъга, все пак?
Тъга? Ми де да знам. Опиши я - носталгия ли е, мъка ли е, отпуснатост, вялост, съжаление за нещо, празнота...?
Има ли някой по-щастлив от лудия или глупака, и двамата не знаят много за света и за това какви се явяват в него и тяхното щастие е в неосъзнаването и незнанието. Как е тогава с другия вариант - знаещия? Предполагам това иска да каже тази сентенция, сещам се и за една друга "Човек е по-щастлив с това, което не знае, отколкото с това което знае"
Не знам откъде се е насадило това погрешно схващане, че лудите и глупаците са щастливи хора. Това съвсем не е вярно. Те просто са искрени в емоциите си, но не бих казала, че изпитват само хубави такива. Може би защото хората свързват неподправеността на реакциите им с децата , а детството минава за щастлив период? Нямам идея, но не мисля, че твърдението е вярно.
Да твърдиш че не са щастливи е равностойно на това схващане, което се опитваш да обориш, защото не можеш да си сигурна, освен ако ен си от тях нали :) Остави емоциите, говорим за това че разсъждавайки елементарно не осъзнават доста неща, което затваря вратите на знанието пред тях. Не знам доколко е вярно твърдението, но всичко зависи от какъв ъгъл ще го погледнеш.
Не, аз не твърдя, че не са щастливи. Твърдя, че са толкова щастливи, колкото и нещастни, както и всеки друг човек. Това, което ги прави различни, е дълбочината на осъзнаване на някои неща, но дали това означава, че и дълбочината на чувствата е друга? Не съм убедена.
Снощи бях свидетел на много интересна дискусия за щастието. Част от хората твърдяха, че то се корени във вярата в нещо непреходно ( в най-общия смисъл Бог), други - че го намират в обикновените житейски неща (това бяха предимно хора невярващи), имаше и такива, които изказаха мнение, че щастието идва тогава, когато споделяш с другите, когато бидейки ти самият щастлив, се опитваш да раздадеш и на околните (независимо дали по някакъв материален или нематериален начин).
Дълбочината на чувствата няма никаква роля тук, но ако ти например видиш болен човек с гърбица ще изпиташ съжаление и ще се натъжиш защото знаеш какво е това, но ако един луд го види ще се зарадва защото вижда нещо различно и интересно, същевременно неизвестно. С това давам насока на тълкуване на сентенцията, както казах може да намериш нещо вярно или обратно взависимост от ъгъла по който разгледаш въпроса.
А за щастието, мисля че всеки обяснява всеобщото щастие със своето, или по-точно с начина на неговото проявление, тъй както го разбира и изпитва.
Quote from: Angel Soul on August 14, 2006, 14:23:21 PM
Снощи бях свидетел на много интересна дискусия за щастието. Част от хората твърдяха, че то се корени във вярата в нещо непреходно ( в най-общия смисъл Бог), други - че го намират в обикновените житейски неща (това бяха предимно хора невярващи), имаше и такива, които изказаха мнение, че щастието идва тогава, когато споделяш с другите, когато бидейки ти самият щастлив, се опитваш да раздадеш и на околните (независимо дали по някакъв материален или нематериален начин).
Малко оффтопик:
Бих казал, че щастието е в това да усещаш живота си пълноценен. Респективно различните хора ще намират щастие в различни неща заради различния си мироглед.
Quote from: Livian Rain on August 14, 2006, 14:17:15 PM
Да твърдиш че не са щастливи е равностойно на това схващане, което се опитваш да обориш, защото не можеш да си сигурна, освен ако ен си от тях нали :) Остави емоциите, говорим за това че разсъждавайки елементарно не осъзнават доста неща, което затваря вратите на знанието пред тях. Не знам доколко е вярно твърдението, но всичко зависи от какъв ъгъл ще го погледнеш.
Ти от коя позиция твърдиш че са щастливи ..от позицията на луд или от позицията на глупак?Аз не съм от нито едно от посочените и въпреки това съм щастлива . Остава някой да ми докаже че не съм :) или някой луд или глупак да докаже че е по=щастлив от мен , тогава може би заглавието на темата ще бъде доказано.
от позицията на наблюдател, забелязала съм че сте щастливи [lol] [lol] [lol] ама хубаво че и ти си го признаваш [lol] [lol] [lol]
Знанието е власт, власта е пари, ае начи всички трупаме парици [oh kotioo]
Quote from: Angel Soul on August 14, 2006, 14:05:52 PM
Тъга? Ми де да знам. Опиши я - носталгия ли е, мъка ли е, отпуснатост, вялост, съжаление за нещо, празнота...?
Ами може би онова щастие, когато си минал някоя летва и тъгата, когато видиш, че си точно под кривата круша. Или пък онази тъга, когато ти проглеждаш и виждаш цветовете, а в същото време виждаш всичките слепци, които се лутат. Знам ли - нещо такова
Quote from: Livian Rain on August 15, 2006, 16:44:32 PM
от позицията на наблюдател, забелязала съм че сте щастливи [lol] [lol] [lol] ама хубаво че и ти си го признаваш [lol] [lol] [lol]
Остава да докажеш ,че всеки щастлив е глупак или луд . :p което си е чиста лудост
хах, казах че глупака и лудия са щастливи в незнанието си и неосъзнаването на нещастието, но не съм твърдяла, че всеки щастлив е луд или глупак [oops] от коя торба с бръмбъри го извади [lol] [lol] [lol] доказателството оставам на теб, ако успееш ще ми дадеш отговор за торбата с бръмбарите [lol] [lol] [lol]
Quote from: Livian Rain on August 15, 2006, 23:39:04 PM
хах, казах че глупака и лудия са щастливи в незнанието си и неосъзнаването на нещастието, но не съм твърдяла, че всеки щастлив е луд или глупак [oops] от коя торба с бръмбъри го извади [lol] [lol] [lol] доказателството оставам на теб, ако успееш ще ми дадеш отговор за торбата с бръмбарите [lol] [lol] [lol]
Не от торба , а от твоята кошница се пръкна ...нали се сещаш , оная дето имаш талант да я плетеш :)
бе то и тази кошница е от творенията ти, тъй че с цялата ми благодарност нали се сещаш, че не мога да приема този толкова ценен за тебе подарък [lol] [lol] [lol]
Е, аз тази тема за това ли я пуснах? [oops]
Ако погледнем от тая страна на въпроса - когато помъдряваш,изпитваш повече болка.С духовното израстване идва и опознаването на света.Срещата с неправдата,нищетата(духовна или материална),самотата,смъртта.Когато не си се сблъсквал с толкова трудности,когато не знаеш много за живота,ти не си изпитвал и толкова много болка.Представете си един човек.Всичко му е наред.Води що - годе нормален начин на живот.Не някакъв вълнуващ и шеметен живот,просто нормално си живее,сравнително задоволен е.Изведнъж става жертва на тежка катастрофа.Оцелява по чудо,но прекарва месеци,години даже в рехабилитация.Усеща за първи път какво е да ти се изплъзне животът поне за миг,какво е да те боли,какво е да се бориш за глътката си въздух,какво е да се бориш със случилото се и да се възстановиш от това.Не може да бяга както преди,не може да пада(защото си пази главата след катастрофата),просто животът на тоя човек коренно се е променил.Да,жив е и ще се възстанови някога,но макар и помъдрял след това,което се е случило,той е опознал и болката.
Quote from: Unforgotten`feeling`f on August 17, 2006, 13:45:27 PM
Ако погледнем от тая страна на въпроса - когато помъдряваш,изпитваш повече болка.С духовното израстване идва и опознаването на света.Срещата с неправдата,нищетата(духовна или материална),самотата,смъртта.Когато не си се сблъсквал с толкова трудности,когато не знаеш много за живота,ти не си изпитвал и толкова много болка.Представете си един човек.Всичко му е наред.Води що - годе нормален начин на живот.Не някакъв вълнуващ и шеметен живот,просто нормално си живее,сравнително задоволен е.Изведнъж става жертва на тежка катастрофа.Оцелява по чудо,но прекарва месеци,години даже в рехабилитация.Усеща за първи път какво е да ти се изплъзне животът поне за миг,какво е да те боли,какво е да се бориш за глътката си въздух,какво е да се бориш със случилото се и да се възстановиш от това.Не може да бяга както преди,не може да пада(защото си пази главата след катастрофата),просто животът на тоя човек коренно се е променил.Да,жив е и ще се възстанови някога,но макар и помъдрял след това,което се е случило,той е опознал и болката.
Всичко това може да се случи на всеки и без да помъдрява. Помъдряването не е задължително пропорционално на възрастта ..нито на каквото и да било.
Да,права си,има хора,които са на възраст,а с акъла на малко дете...А има и малки деца,които се държат по-умно от възрастните.Но мисълта ми е,че когато преминеш през повече препядствия,когато животът ти стане по-труден,когато ти нанесе някои болезнени рани,така добиваш опит... Дори когато допуснеш една грешка...Това може да ти донесе проблеми,тъга,ядове...но те учи на нещо ново...Допускаш грешка,но се учиш от нея,помъдряваш."Ако не допускаме грешки,няма да научим нищо ново" - това ни беше накарала учителката ни по английски да напишем с големи букви в тетрадките си,защото всички ни беше срам да четем какво сме написали на английски...Всяко едно нещо,всяко страдание,всяка грешка,падение,малко по малко добавят нещичко в твоя свят.Малко по малко откриваш себе си или пътя си.Помъдряваш,защото си бил подложен на изпитание,което е тествало нрава ти.Дори да не си го преминал успешно,поне си имал възможността да оцениш,че имаш избор...
Така и след всичко това което си написала какво излиза ? Глупака поради глупостта си ще допуска много повече грешки и следователно ще изпитва много повече болка /щото усещането за болка е еднакво при хората , когато я изпитват пряко върху себе си/ . Пак поради глупостта си няма да може да се предпазва от беди , които умният би предвидил и избегнал , няма да се поучава от грешките си и по тая причина ще ги повтаря ...ее кой има по-голям шанс за щастие според вас ?
Quote from: D`Eva on August 17, 2006, 19:31:03 PM
Така и след всичко това което си написала какво излиза ? Глупака поради глупостта си ще допуска много повече грешки и следователно ще изпитва много повече болка /щото усещането за болка е еднакво при хората , когато я изпитват пряко върху себе си/ . Пак поради глупостта си няма да може да се предпазва от беди , които умният би предвидил и избегнал , няма да се поучава от грешките си и по тая причина ще ги повтаря ...ее кой има по-голям шанс за щастие според вас ?
Всеки допуска грешки.Не само глупавият човек.Става дума за това,че всеки малко или много се учи от грешките си.
Quote from: D`Eva on August 17, 2006, 19:31:03 PM
Така и след всичко това което си написала какво излиза ? Глупака поради глупостта си ще допуска много повече грешки и следователно ще изпитва много повече болка /щото усещането за болка е еднакво при хората , когато я изпитват пряко върху себе си/ . Пак поради глупостта си няма да може да се предпазва от беди , които умният би предвидил и избегнал , няма да се поучава от грешките си и по тая причина ще ги повтаря ...ее кой има по-голям шанс за щастие според вас ?
тук въобще не иде реч за
шансове да си щастлив, изчисляването на което е малко абсурдно както повечето ти разсъждения [lol] [lol] [lol] за грешките да не говорим защото никой не е застархован от тях, но да те попитам един тематичен въпрос, ти чувстваш ли се щастлива от глупостите, които пишеш от време на време и осъзнаваш ли ги - ако на първия въпрос отговора е
да, а на втория
не значи не си изключение от правилото [lol] [lol] [lol]
Quote from: Unforgotten`feeling`f on August 17, 2006, 20:02:06 PM
Quote from: D`Eva on August 17, 2006, 19:31:03 PM
Така и след всичко това което си написала какво излиза ? Глупака поради глупостта си ще допуска много повече грешки и следователно ще изпитва много повече болка /щото усещането за болка е еднакво при хората , когато я изпитват пряко върху себе си/ . Пак поради глупостта си няма да може да се предпазва от беди , които умният би предвидил и избегнал , няма да се поучава от грешките си и по тая причина ще ги повтаря ...ее кой има по-голям шанс за щастие според вас ?
Всеки допуска грешки.Не само глупавият човек.Става дума за това,че всеки малко или много се учи от грешките си.
Къде пък казах ,че само глупаците допускат грешки ? Там съм написала : МНОГО ПОВЕЧЕ грешки
QuoteПак поради глупостта си няма да може да се предпазва от беди , които умният би предвидил и избегнал
:) Не всичко лошо може да бъде избегнато. Тук не става дума за по-глупави хора или за по-умни,а за това,че именно трудностите учат човека да се бори.
Quote from: Unforgotten`feeling`f on August 17, 2006, 23:39:54 PM
QuoteПак поради глупостта си няма да може да се предпазва от беди , които умният би предвидил и избегнал
:) Не всичко лошо може да бъде избегнато. Тук не става дума за по-глупави хора или за по-умни,а за това,че именно трудностите учат човека да се бори.
Учат ама за да го учат тряа да има нещо в главата бе момиченце :) Виж на маймуните колко време им е трябвало за да се научат да станат хора :) ХаХа Ха векове Е ний сега не разполагаме с векове , ако нямаш акъл ще си умреш ненаучен :) /демек маймуна/
Quote from: D`Eva on August 18, 2006, 00:01:07 AM
Quote from: Unforgotten`feeling`f on August 17, 2006, 23:39:54 PM
QuoteПак поради глупостта си няма да може да се предпазва от беди , които умният би предвидил и избегнал
:) Не всичко лошо може да бъде избегнато. Тук не става дума за по-глупави хора или за по-умни,а за това,че именно трудностите учат човека да се бори.
Учат ама за да го учат тряа да има нещо в главата бе момиченце :) Виж на маймуните колко време им е трябвало за да се научат да станат хора :) ХаХа Ха векове Е ний сега не разполагаме с векове , ако нямаш акъл ще си умреш ненаучен :) /демек маймуна/
Е,то почти за всичко се иска да имаш поне алко акъл :) Но имаш ли това наличие,преминаваш ли през трудности и болка,помъдряваш :)
Quote from: Unforgotten`feeling`f on August 18, 2006, 00:05:55 AM
Quote from: D`Eva on August 18, 2006, 00:01:07 AM
Quote from: Unforgotten`feeling`f on August 17, 2006, 23:39:54 PM
QuoteПак поради глупостта си няма да може да се предпазва от беди , които умният би предвидил и избегнал
:) Не всичко лошо може да бъде избегнато. Тук не става дума за по-глупави хора или за по-умни,а за това,че именно трудностите учат човека да се бори.
Учат ама за да го учат тряа да има нещо в главата бе момиченце :) Виж на маймуните колко време им е трябвало за да се научат да станат хора :) ХаХа Ха векове Е ний сега не разполагаме с векове , ако нямаш акъл ще си умреш ненаучен :) /демек маймуна/
Е,то почти за всичко се иска да имаш поне алко акъл :) Но имаш ли това наличие,преминаваш ли през трудности и болка,помъдряваш :)
А ся виж заглавието на темата и финиширай :)Който трупа знания кво трупа?
Става затрупан ХаХаХахах
Вие акъл=мъдрост ли го имате? Аз понавам много умни хора, които не са много помъдряли.
Quote from: D`Eva on August 18, 2006, 00:08:19 AM
Quote from: Unforgotten`feeling`f on August 18, 2006, 00:05:55 AM
Quote from: D`Eva on August 18, 2006, 00:01:07 AM
Quote from: Unforgotten`feeling`f on August 17, 2006, 23:39:54 PM
QuoteПак поради глупостта си няма да може да се предпазва от беди , които умният би предвидил и избегнал
:) Не всичко лошо може да бъде избегнато. Тук не става дума за по-глупави хора или за по-умни,а за това,че именно трудностите учат човека да се бори.
Учат ама за да го учат тряа да има нещо в главата бе момиченце :) Виж на маймуните колко време им е трябвало за да се научат да станат хора :) ХаХа Ха векове Е ний сега не разполагаме с векове , ако нямаш акъл ще си умреш ненаучен :) /демек маймуна/
Е,то почти за всичко се иска да имаш поне алко акъл :) Но имаш ли това наличие,преминаваш ли през трудности и болка,помъдряваш :)
А ся виж заглавието на темата и финиширай :)Който трупа знания кво трупа?
Става затрупан ХаХаХахах
Който трупа знание,той трупа тъга :) Някои хора не се учат от грешките си,но колкото и да не си съобразителен,опариш ли се веднъж,после най-малкото ще стоиш настрана от котлона :p Знанието не се трупа само от книгите,но и от живота.От събитията и случките.От тъгата.Именно затова когато трупаш знание,трупаш и тъга