Чашите с кафе и гледането на карти познавали, дори когато става дума за невъзможни неща и все пак... нужно е зрение, за да се отгатнат някои тайни. Всичко е написано в дебелите книги на живота – знае се как ще се случи, просто ние наивните хора не го разбираме или поне не - често. Първи, втори, трети... на първи, на втори... всичко е цифри, фибри, клетки и предусещания, които са навсякъде около нас. Големите черни единици понякога не са това, което мислим. Показват ни скритите си страни и ни карат да мечтаем, наричат ни на галено ,,усмивке" и няма нищо и никой, а имаше допреди миг или два...
Защо все така се случва? А цинизмът... за него много може да се каже, ама реалността го е довела дотук, до тази крайна точка. Не е правилно, а и е против принципите – на кой му пука. Грешките отдавна вече не съществуват, щом ни е хубаво. И после пътища колкото щеш, ама как ми се иска само да са с правилните хора, на които им пука, които не са страхуват, които не са такива каквито аз бях преди.
Живее ми се, сега е моментът.
[a taka]
[heart__]