Живеем и дишаме,сякаш ще е вечно.Мечтаем и копнеем, сякаш ще е завинаги. Животът ограбва душите ни,а ние колкото и смели и упорити да сме понякога му се даваме.
Казват, че надеждата умирала последна.Дали?Навярно не винаги.Бури преминават и опустошават същността ни.
Стоя на прага на изчерпването,отказала да вярва в каквото и да било.Надеждата- никаква я няма.Светлината-навярно угаснала...
Животът е пълен с изненади-низ от нещастие и щастие,от радости и сълзи.Нахалницата-надежда първа се нарежда на опашката за сърцето ми.И успява да го покори.
Невероятен е фактът, че сме играчки в ръцете на живота.Но още по-невероятна e силата на смелостта ни-да започваме новия ден с усмивка.Никога не знаем какво ни очаква и въпреки това го правим-живеем.
Животът е коварен.Играе с нас.Точно когато сме се отказали ни дава малко... и отново си го взима после... и ни оставя сломени!
[a taka]