Длъжна ли съм на света?
Да съм му длъжна?Че защо?Как мога да съм длъжна на един свят,в който всеки ден животът е борба за оцеляване и е по-възможно да видиш в хората омраза,отколкото обич?
Да,обаче благодарение на битката ,,всеки срещу всеки",ние се изграждаме като силни хора,способни да достигнат всяка своя цел с упорит труд и много старание.А не е ли точно това,което прави един човек истински?И не трябва ли да сме благодарни на света,че ни моделира така?
Защо пък не?Няма хора,които да са се родили силни,упорити(в добрия смисъл) и търпеливи,щом се наложи.Има само такива,които се учат на това.А най-добрият учител,в случая,се оказва нашият динамичен и вечно бързащ за някъде свят.Един свят,който потъпква слабите духом;който казва,4е за да успееш,трябва да си инат;който не винаги ни дава нужното,щом го искаме и ни кара дълго да чакаме.Но благодарение на точно това,ние откриваме едно по-добро аз в самите себе си,научавайки се как да се борим,за да направим мечтите си реалност.И нима тогава не дължим огромна благодарност на този странен свят,нима не му дължим част от себе си или даже вече добре изградения си живот на силен човек?Дори и това да е вярно,дали всички го осъзнават?Едва ли,защото за някои хора този свят е болка,едно огромно страдание,което става все по-силно с всеки изминал ден.Може би за тях това е така,защото не могат да се борят,не могат да достигнат целите си,не могат да реализират мечтите си,следователно нямат и сили да мечтаят.Явно светът не успява да моделира всички така,както и Слънцето не огрява навсякъде.Но за да те погалят лъчите му,ти трябва да промениш мястото си.А за да може светът да те yшлайфа,трябва да имаш желание да се издигнеш,защото дори и в природата съвършените диаманти за малко.Тогава какво да кажем за нашия свят?
Че той понякога изисква от нас дори невъзможното?Че понякога ни кара да забравим слабостите си и да пристъпим смело напред?Че понякога иска да забравим и моментните си чувства,жертвайки ги за огромно предстоящо щастие?Всички сме наясно с това,че този свят не е за слаби хора.Може би и за това понякога той е прекалено гаден към нас-за да ни помогне да открием истинското си аз или за да ни покаже,че всеки е силен и може да се бори за мечтите си.Точно по тази причина ние дължим на света,в който живеем,едно огромно и чистосърдечно
благодаря!!!
Даа.Всичко,което не ни убива,ни прави по-силни.Това всеки го знае.Стремим се да сме силни,колко успяваме ,само времето ще покаже. [inlovee] [inlovee]