Родила ли съм се?!...
Защо пък утре?
По празници нахлува и тъга,
потайно някак, в
сумрачното мътно,
когато слаба съм,
без броня,
без крила.
И есента по вените ми носи
гондолите на нежност и печал,
в които с карнавални маски, боси
танцуват сплетени
копнеж и горка жал.
Отронен лист в кармин и охра пада,
изписан с капки хладен нощен дъжд.
Дали подарък ми е, някаква награда?!
Дано сълзи не рукнат изведнъж
от облаци, флиртуващи с мъглата-
студена дама, с блед сивеещ тен...
Родена в късна есен непозната
свещичка духвам...
Тъмно става в мен.
Време за равносметка... Уникална [inlovee]
И все пак, Честит Рожден Ден!
Всяка отминала година от живота ни е като камък - може да тежи, но може и да блести като диамант. Предвид това, което виждаме /прекрасните ти стихове/, твоята би следвало да причислим именно към диамантите! Желая Ти всичкото щастие на света и Ти подарявам завинаги сърцето си! [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]
Амиии, честно да ви кажа - на мен си ми е весело, сладури [inlovee] [inlovee]...
Ама обичам да пиша тежки и мрачни дори стихове, слабост са ми, какво да правя сега [shame] .
Обичам да потъвам и да надничам от дълбокото, като лалугер от дупката си [lol].
А щастието и радостта са, за да се живеят - силно и лудо, а не да се описват, макар че хората имат нужда и от стихове, които да ги карат да се усмихват и забравят проблемите си, но мен повече ме бива в другите.
И мноооого благодаря за милите ви думи, особено днес в този мой ден!
[gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6]