Защото днес пак беше един от онези дни. Дните, в които се чувстваш щастлив без причина. Чувстваш се все едно си взел, без да си дал нищо. Правиш неща, които си искал много отдавна да направиш. Виждаш се с приятели. После се прибираш и сядаш на компютъра. Ето какво не било наред! Разбираш, че колегите от работа са организирали тим билдинг без теб. Или пак клевети! Хората, които носят тъмнина в сърцето си знаят, че ще наранят, когато говорят неистини. Но вече са прекалили - говорят и за любимите ти хора: "С какво го държи. Как я търпи той?" и т.н. И някак си сутринта, когато си сипа кафе и погледна зимната приказка навън не предполагаше, че зимата ще влезне и в душата ти. Но след това сядаш и броиш до три. И си казваш: "Аз съм по-добра от тях. Нека говорят, не ми пречат".
Защото всеки човек притежава маска. Но е въпрос на избор дали да я сложи пред другите :) (http://img257.imageshack.us/img257/3100/6449cbc94abe488f89b5bd3.jpg) (http://img257.imageshack.us/i/6449cbc94abe488f89b5bd3.jpg/)
Quote from: Attention on January 29, 2011, 10:10:59 AM
Защото всеки човек притежава маска. Но е въпрос на избор дали да я сложи пред другите :)
За съжаление е така и за съжаление на мнозина маските им са се срастнали с релните им лица и самите те вече не помнят кои са всъщност.
Страхотни разсъждения. Всеки един от нас минава през това... ако не всеки ден, то почти всели.
Поздрави за написаното [heart__]
Наистина все повече хора срещам, които не мога да различа кога са истински и кога фалшиви. Затова ги избягвам максимално [lol] Благодаря за коментара, накара ме да се усмихна [heart__]
Хората могат да бъдат много дребнави и злобни. Могат да те обидят и дори да не осъзнаят, че ще те заболи. Съгласна съм с chocolate_fairy, че разсъжденията ти са много добри. Мисля, че това са все неща, които всеки един от нас си повтаря постоянно, когато усети злобата на обкръжаващите го. Жалко, обаче, че колкото и да си повтаряш "Не ми пречи", рядко наистина е така. Често, от тези необмислени коментари на околните боли най - много, защото са възприемани като... "обективни".
Много, много ми хареса написаното [bravisimo].
Хей, брюнетке! Напълно съм съгласна с теб, че има такива хора. И да, знам, че колкото и да си повтаряме някой път не можем да бъдем непукисти, но пък времето лекува всичко. С годините ще осъзнаем, че животът е твърде кратък, за да мислим за хора, които не мислят за нас(или мислят, но негативно), така че на мен наистина започна все по-малко да ми пука за тях. Пожелавам на всеки да стигне до този вътрешен мир, защото никак не е лесно и може би никога няма да е на 100 % успешен, но няма значение. Много благодаря за топлите думи, радвам се, че не само на мен ми минават такива мисли. Много, много ти благодаря и ти изпращам много положителна енергия :)) [heart__] Поздрави!