Снегът-
посланието на небето
покрива бавно улиците -
прашен лист
и драсва подписче
печална врана.
Ето -
под ноктите и сняг,
все още чист,
преди да го омърлят
стъпки груби
на страховете ни,
големи вълци зли,
преминали през кал
и кръв.
Заблуди
отравят въздуха...
и падат. Сняг вали.
Ела!
Да се помолим
да продиша
задъхващ се в
телата ни живот.
Отровно цвете,
път един цъфтящо.
Пише
прокоба някаква
по дланите ни бог,
жестоко божество
на студовете,
което иска нови жертви.
Пак...
И пак.
Олтар е зимата,
а жрецът е сърцето.
В очите - кладенци
се дави мръзнещ мрак.
http://www.youtube.com/watch?v=sVF7mcSib-A&feature=related
Гео, даваш безумна свобода на съзнанието. Благодаря ти! [heart__]