Една жена от теб ще си отиде...
Но ще открадне краткия ти сън.
Ти в стаята си пак ще се зазидаш
с предчувствие за полунощен звън.
Прозореца след нея ще затръшнеш-
да не нахлуе снежна пустота.
Отишла си е тихичко, на пръсти.
Но стъпките й ще кънтят в нощта.
Премръзнал, ще я чакаш на перваза
от залеза до първите петли.
Но как от себе си да я опазиш?
Тя е снежинка -
в топка от бодли.
много е хубаво!поздравления:)
[a taka] :flowers:
И тихи стъпки ще отекват по паважа
и бавно ще заглъхват във нощта,
но ти сега си неподвластен
на чувството за самота.
Такъв ще бъдеш само месец!
И щом луната се роди
ще гледаш със очи безсънни
и ще се молиш да заспиш.
Ще гледаш как изгрява слънцето,
ще гледаш без да го усетиш
и целият от студ скован ще си
и може би за нея ще се сетиш.
Ще гледаш как деня умира
и как целуват го звездите,
но сам ще си, макар и с други
и може би за нея ще попиташ.
Но късно е за топлина да молиш,
ти там си, дето зима властва,
и там обречен си да бродиш,
и раната да не зараства.
А можеше тогава да я върнеш,
но предпочете да я изоставиш,
тя плака, но сега не плаче,
а ти не ще да я забравиш.
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
:arrow: възстановено