Искаш да съм твоя,
а болиш.
Скиташ се и правиш
пресни рани.
Мой си (не)любовен,
зъл фетиш...
Вятър можеш ли
с ръце да хванеш?
Пенелопа дреме в
мойта кръв.
Шие бели ризи
и въздиша.
Скарани сме с нея.
Гнила връв
свързва ни.
Душата и е миша.
А пък аз коприва съм.
Дера.
Паря и изприщвам...
Остави ме.
Рядко спомням си,
че съм жена.
Нямам минало,
ни бъдеще,
ни име.
[chatlove] :kissoflove: :flyingkiss:
Аз знам, че няма кой да ме търпи -
безкрайните мъгли да ми понася,
високите ми тонове да издържи,
на представленията със сълзи той да пляска...
Дори да съм красива като длан,
като крило на най-голямата светица,
порочността ми е горещ, димящ вулкан -
от дъното на същността ми блика...
Със сълзи любя, но усмихната тъжа.
Оплаквам си живота, но живея скришом.
Отсреща - зрител. Млъкнал; онемял,
си води записки откъслечно, във стихове...
[cvetee]
Quote from: Attention on August 24, 2010, 16:45:47 PM
[chatlove] :kissoflove: :flyingkiss:
[namigggg](http://kilat.ru/cvety/cveti_159.gif)
Quote from: DEVIL_IN_HEAVEN on August 24, 2010, 17:37:18 PM
Аз знам, че няма кой да ме търпи -
безкрайните мъгли да ми понася,
високите ми тонове да издържи,
на представленията със сълзи той да пляска...
Дори да съм красива като длан,
като крило на най-голямата светица,
порочността ми е горещ, димящ вулкан -
от дъното на същността ми блика...
Със сълзи любя, но усмихната тъжа.
Оплаквам си живота, но живея скришом.
Отсреща - зрител. Млъкнал; онемял,
си води записки откъслечно, във стихове...
[cvetee]
И всеки стих е някак посивял,
не ме описва, нито носи радост.
Стоиш пред мене- зрител закъснял
и погледът ми в празнодушост пада.
Ще те отмина. Паметта ми е капан,
но в него хванати са куп гризачи дребни.
Миражи вижда моят свят пиян.
Любов и страст са вече непотребни.
Дали ще ме търпиш или пък пак
ще заклеймиш, изтриеш....пука ли ми?! Баста!
Отдавна във душата ми е мрак.
Разлистен е в кръвта на Злото храстът.
[inloveee]