20.06.2010 Ралица Йорданова / news.bg
София никога няма да бъде чиста, докато се мете с метли...
Българското образование никога няма да блести, докато с него се отнасят като с боклук...
Баба ми е на близо 90 години. Най-голямата болка в живота й е това, че е учила само до 4 клас. Доведеният й баща не й позволил да продължи с училище, за да работи вкъщи. Плакала по цели нощи. Образованието тогава е било приоритет... и сега за нея университетът е висша форма на знание, привилегия. Място, където отиват хора, които го заслужават...
Жалкото е, че днес децата още в 6 клас ( сигурно и по-рано, но това просто съм го виждала лично с очите си) отказват да излязат на дъската, когато учителката ги изпитва и никой не може да го промени...
Студентите не ходят на лекции, защото учат по учебници от преди 50 години и им диктуват от пожълтели листа, които и родителите им са виждали в ръцете на същите преподаватели...
Друг е въпросът, че привилегии от това да си студент в България не печелиш - става дума за намаления, стипендии, кредити. Нещо, което да те стимулира основно да се занимаваш с учене.
Твърде достъпно ли стана образованието ни, за да не го желаем сами или има нещо друго...
Къде отиде гордостта от това да знаеш?
Българското образование не е качествено, учете в чужбина, върнете се и станете министри. Тогава защо да учим изобщо в България? Как се стигна изобщо до този извод при повечето трезво мислещи българи - всеки иска да види сина или дъщеря си в чужбина. Гордостта да учиш в университет у нас отдавна не е това, което беше...
Въпросът ми е кой скапа българското образование и има ли връщане назад? Кога ще имаме самочувствието и кога ще се гордеем, че сме завършили образованието си в собствената си страна и след това сме помогнали именно на нея.
А къде е проблемът - образованието у нас ражда безработни, ражда емигранти, ражда разочарование, а малцината кадърни хора, решили да останат тук, често съжаляват. Последните данни от статистиката го потвърждават 31 000 висшисти у нас стоят без работа.
Сега има толкова възможности за пътувания и обмени в чужбина, специализации, магистратури. Нужно ли е да избягаме и след това да не се върнем...
Кой остава тук? Тези, чийто интереси не са в сферата на личното им интелектуално развитие... Тези хора влизат и в университета, защото няма кой друг вече да стане студент. Един порочен кръг...
Тук остават и оптимистите - с вярата, че нещо ще се промени... Както и естествено тези, които не могат да си позволят да учат извън България.
Нормалните хора у нас вече се чудят дали те не са сбърканите... когато попътуват в чужбина обаче, виждат че не е така...
СУ протестира... СУ е недоволно от новия министър. СУ, защо не обявихте по-рано, че почти във всички специалности в университета ще се влиза само с матура? Демографската криза чука на вратата. От колко време е ясно колко деца са кандидат-студенти тази година.... Не можахте ли да го предвидите предварително или целта беше просто да се ошушкат родителите на кандидат-студентите. И това все пак си остава най-добрият университет у нас.
СУ ,,Св. Климент Охридски" е на 640 място по ранг на висшите учебни заведения в света. ( бел. ред. класацията можете да видите тук (http://www.webometrics.info/index.html)). Дори не влизаме в топ 500. За сравнение Карловият университет в Прага е на 110 място и на 23 място в Европа. И те са славяни. И те са бивша социалистическа република. И още - съседна Сърбия - 384 място по ранг в света за университета в Белград.
Вторият по ранг български университет е НБУ - но се намира на 2110 място. Твърде показателно.
Всичко в образователната система у нас се променя най-малко по 3 пъти за година. До последно не знаеш как ще те приемат в университет, в гимназия - всяка година различно, тестове, матури, това ще въвеждаме, после няма да го въвеждаме. Шок и ужас за деца, родители, преподаватели и учители...
Такива са реформите. А българското висше образование в основата си стои на нивото си от преди 60-70 години... В някои специалности се учи по жълти учебници на ксерокс, а лекциите на някои преподаватели са на хартия, която вече се разпада... Практическата насоченост е твърде редуцирана и това смятам, е основният проблем.
И благодаря на младите хора, които са избрали академичната кариера, въпреки тежките условия и вършат работата си с желание. Те са надеждата, те са хората, които могат да променят нещо - и го правят. Дайте им повече сила!
Защото сега нямаме места в детските градини и това е проблем. Какво ще стане с тези деца, когато пораснат? Не ги пращайте да учат в чужбина, а им осигурете възможности за образование, които да ги направят конкурентоспособни, това е ключовата дума - за да си останат повечето от тях тук.
Реформирайте образованието ни, но мислете от името на бъдещите студенти, защото надеждата е в тях....