Очите ми са малко уморени от взиране в нищото. Животът бърза, задъхва се... тичаме двамата.
Не мислиш ли, че ми открадна достатъчно? – изхвърли няколко мисли, извадени насила от мене, но знаеш ли какво – останаха и такива, които са непокътнати.
Дата на раждане и смърт – известни. Дамгосани са върху челата ни, програмирани са в телата ни до последната минута, до последния дъх. Не ми ли вярваш? – и как би могъл. Все се колебаеш, все премисляш...
Дали неверието е порок. Няма отговор. А и ти винаги си знаел, че нещо може да се обърка. Да се прецака, както се казва. Някой да сложи пръчка в спиците на живота и хоп, не щеш ли финалът дошъл преждевременно и датите стават неверни. Една пеперуда размахва криле на края на света, а от тъмната страна на Луната някой умира по погрешка.
Вярно, непоправимото се случва и съвсем случайно (за тези, които вярват в случайности). Понякога абсурдът хвърля зарове, играе на руска рулетка с чуждия живот. Какво му пука, той нищо не губи.
Уж светът е съвършен, а трагедиите ни съпътстват всеки ден и толкова са изръбили душите ни, че ние дори не мигваме пред тях, а ги приемаме хладнокръвно. Защо? – на никой не е ясно.
Живеем инертно, монотонно. Дните отиват в канала както капки вода, паднали от чешма, незатворена докрай. И да съжаляваме ли, да се смеем ли? Какво да правим?
Няма време за нищо и ти най-добре от всички го знаеш. Кой друг освен теб да ме съди? Не ти ли омръзна да броиш оставащите моменти. Спри се. Ти си просто едно овехтяло его, ухаещо на лавандула и минали дни, което гони настоящето и ей толкова малко не му достига, за да го докосне. И едва ли ще успееш някога. Едва ли нещо е от значение днес.
(http://www.neworleanscvb.com/images/db/static/calendar-de.jpg)
Quote from: chocolate_fairy on February 25, 2010, 14:15:07 PM
Чудесен текст [heart__]
Малко е мрачен, но все пак... [heart__]