Синът ни не порасна по-голям,
остана много близо до сестра си –
в мислите ни, в думите, в това,
което щяхме да превърнем в Наше.
Заспива сред звезди, а те броят
колко пъти миглите му трепват,
колко пъти вика ни в съня
със чистото обичане в гласчето си.
Понякога го чувам... и пропуска
поредното си тупкане сърцето ми,
почти го виждам – повече от чувство
и от истинското днес на сантиметърче,
но все пак не... синът ни не порасна,
остана да се бори за сестра си,
а тя се сгуши в него и проплака
с последните сълзи на любовта ни,
която се стопи – дори в очите,
днес ,,пораснали големи" се наричаме,
но синът ни ще остане вечно малък,
както и сестра му. А обичахме...
Октомври 2009
(http://img97.imageshack.us/img97/9895/brotherandsisterbyredno.jpg)
Тъжно и дълбоко! Прекрасно... [plqs plqs]
[evala] [wish all my love]
Много красиво, но ми стана безкрайно тежко, докато четях [sad3]