И след дълго мълчание кръстосват се заскрежени рапири в един нежен дуел на снежинките
"Като снежинка в дланите ти ще се разтопя"
стих № 1.
Аз мъничка съм. Много нежна.
Сълзичка кристална на ангел...
След дълги, небесни летежи
върху ти решавам да падна...
Ти се усмихваш. Усещаш ме.
И чувстваш по теб обичта,
с която аз тихо целунах те...
Но след миг ще се разтопя...
И ще попия във теб, ще се влея.
Във вените ти аз ще потичам...
В душата ти ще заживея
и с душата си само... ще те обичам...
и
стих № 2.
Навън вали невинно зима,
а в очите ти от слънчев лъч
играят малки балерини,
когато ме рисуваш с пръст,
когато ме целуваш с поглед
и с устни леко ме цериш
от есенните ми тревоги,
от страха, че ще се изпарим
сякаш сме мираж в пустиня.
Лъхаш ми на топлота.
Имаш аромат на сила
със сладка нотка във гласа.
И остава само крачка
да престъпя цял живот,
във който бях едно нещастие,
една потребност от любов.
А после... в греещите шепи
на безоблачната ти душа
ще се сгуша тихо
и навярно
ще стана капчица вода,
която ще изпиеш жадно.