Тези думи устните ми израняват,
но фанатично продължавам да ги шептя.
Капки кръв по бялата ми кожа следи оставят.
Не чувствам болка,а само безкрайна тъга.
В съзнанието ми тишината стене.
Хвърлях тежки камъни по нея всеки път,
когато ме подлудяваше, дявол да я вземе!
Исках устните и от болка да закрещят.
Не намирам път към себе си. Късно е.
Вече нямам ключ за никоя тайна врата.
Че пак съм скитница-бродница напълно ясно е.
На автостоп душата ми тръгва през нощта.
Искам онзи гарван от голите клони
на рамото ми да кацне, да ме погали с крило.
Сърцето ми твоето няма да догони.
Отдавна ти ме мразиш, а аз не знам даже защо.
прекрасно написано,пак разпознах себе си-душа на автопилот за автостоп:(
[usmivkaa]
Даааааа, душите ни са такива...нощни автостопаджийки [lol] [lol] [lol].
Авантюристки - какво да ги правиш?! [shame]