Найджъл Кенеди...
Цигулка...Тишина,
разсипана на хиляди целувки.
Танцува светлината в твоя смях.
Танцуват ноти в моите обувки.
От тази музика главата се върти
и няма догма, от която да се плаша.
Събличам всичко тясно...Погледни-
разцъфват рози по перваза прашен.
Цветът им не е кърваво червен,
а бял, прозрачен като свян девичи.
Диханието на деня студен
пресеква в миг от нежност...
Трудно дишам...
и искам в тази музика да се втечня
и да валя в трептящите ти длани.
Изпий ме...Пий ме дълго...Светлина
ще плисне дива в жадните ти вени.
Ще станеш музика в небето на греха-
свободен и щастлив като кокиче.
Ще падаш дълго в мътната река
на моя сън и ще крещиш "ОБИЧАМ".
Цигулка е прекрасната луна,
родена от душата ти свенлива
и Найджъл Кенеди ще я строши в нощта.
О, тази музика направо ме убива!
а пък това просто добре че е възстановено защото ми е от любимите
удоволствието е мое ;)
Единствен той ше ни владее,
единствен той ще ни сбере
и в светлина ще ни обвие.
Да живеят класиците.
Поредния красив стих!
:) Благодаря!
Радвам се, че си го извадил от праха на забравата [inlovee]
Много е красиво. Хареса ми много [cvetee] [cvetee]
:) [heart__]