Днеска срещнах Дявола. Предложи ми сделка за душата ми. Била съм нещастна, сама и без обич. Погледнах го в очите, онези огнени очи, почти златисти.. Забелязах и онази лукава усмивка, сякаш ще вземе договора и ще вземе и душата, и сърцето ми. Не вярвах, че съществува дявол в кожа на мъж. Погледнах го отново и започнах да се смея.
Каза, че можел да ми даде всичко . Хахаха. Ти сериозно ли?!
Да не си слънчасал?
Можеш да ми дадеш всичко ?
Така ли?
А тогава кажи ми рогатко.
Как очакваш да обичам без сърце ?
Как очакваш да чувствам свободното реене на душата ми ?
Ако съм без тях, ще бъда едно нищо! Ама знаеш ли какво значи нищо. Една огромна бездна, пропаст както искаш го наречи пълна с мрак, тъга и печал. Огромна черна дупка. Няма да има слънчице, усмивки, пчелички и други работи.
Затова драги ми рогатко, ще ти кажа едно : вземи си кльощавия задник и си го завлечи в твойто скапано място наречено Ад.Защото аз душата и сърцето няма да си ги дам. Не ти искам скапания договор. Предпочитам си Господ, на каквото и да ме подложи ще го преживея. Защото знам, че ще получа това което искам.
И още нещо :
Ще мога да обичам.
Ще усещам вятъра в косите си.
Морето как разбива вълните си на брега.
И как вълните заличават стъпките мой.
Ще се усмихвам .
Ще срещна и свойта обич, онзи непознатият, обичащият, единствения и най- вече истинският просто ТОЙ.
Хайде, хващай пътя и си отивай в дупката.
Хайде върви си, спести си лъжите.
Не е лесно да запазиш душата си пред изкушението. Поздравления за лиричиеското ти аз.
Само една малка забележка, шрифтът на текста е прекалено дребен и не се чете, но все пак браво [heart__]
Благодаря ти за мнението.
А колкото до редакцията нещо не може да се редактира. Жалко.