Всеки пита дали има приятелство след любовта.. А някой пита ли се кой изобщо иска подобно нещо..? Приятели - бол, любовта е една..
Като не искаш да те "хокат" /мамка му, не си интересен с типа "хокат" , "чувствувам" и пр, тогава не викай "Абе ти добре ли си ве? Няма такова нещо?" Щом си е твое мнение, да беше казал: Според мен не е възможно..."
А за опита ти /ахахаха/ бих казала, че не всички раздели са, защото "единия разбил сърцето на другия"! Зрелите хора се разделят поради още куп причини, и да...в зависимост от причините, могат да си останат приятели [confused]
Това, че ти /явно/ си чувал доста често репликата: "Нека си останем просто приятели", /съжалявам за което, просто са се чудили как да те разкарат :p , не значи, че всяка връзка завършва с тези реплики :) ...и все пак след време остава приятелство :p
Сега пак ще кажеш, че обичам все с теб да се дразня и да те "хокам", но просто така идва ;)
MiMiToOoOo, нормално е да се дразниш. Според мен повечето тук се дразним от поведението ти, Kristo.. Твърде самонадеяно е и на моменти сведено до минимум разсъждения.. нахакано.. Всякаш от всичко разбираш по-добре от всички, но не е така.. [confused]
Ох, зачекна любимата му тема, мила..Сега пак ще дойде оня да се обяснява къде учи, колко знае, колко голям опит има и бла бла бла... [lol]
Има :)
Ама не много дълбоко приятелство
Quote from: Kristo on May 31, 2009, 17:31:04 PM
Кой би бил приятел, с някой който му е разбил сърцето? На такива хора - се мисли най-лошото, а вие ше ги "оставяте приятели". Или обратното - зарязваш някого ама не искаш да си губиш шансовете с него, демек да го направиш "резерва" и айде "приятели". Гнусна история - не го искаш за гадже, ок, разкарай го и край на отношенията. Какво е това половинчато решение - нито го пускаш да отлети от теб като личност, нито му даваш всичко, което той иска с теб. Лигава история...
Мимито ти каза много правилно,че хората не се разделят само защото единия разбил сърцето на другия.
А аз искам да добавя ... Добре де няма ли да ти е по-неприятно да се разминаваш с човек,с който до вчера сте правили секс и сте си казвали,че се обичате и т.н. и да не се поздравявате :question: А и като казах приятелство нямах предвид да му разказваш за новите си "гаджета" и да си споделяте всичко,а да можеш да говориш с него на други теми които ви засягат ...
Но ме уби с мисълта "На такива хора - се мисли най-лошото..." [plqs plqs]
Quote from: pIsaNcH{} on June 02, 2009, 01:07:22 AM
Мимито ти каза много правилно,че хората не се разделят само защото единия разбил сърцето на другия.
А аз искам да добавя ... Добре де няма ли да ти е по-неприятно да се разминаваш с човек,с който до вчера сте правили секс и сте си казвали,че се обичате и т.н. и да не се поздравявате :question: А и като казах приятелство нямах предвид да му разказваш за новите си "гаджета" и да си споделяте всичко,а да можеш да говориш с него на други теми които ви засягат ...
Но ме уби с мисълта "На такива хора - се мисли най-лошото..." [plqs plqs]
1. Хората се разделят, защото не искат да са заедно. Това е общия случай. А ако обичаш някого и се разделите, най-логичното е да страдаш. Не знам кой би се кефил, любимия му да го напусне ей така за кеф. Това исках да кажа, но Мимиту просто обича да се заяжда и зле ми е изтълкувала думите. Уви, няма да си го обяснявам на всеки човек поотделно. Най-просто казано - раздялата идва защото хората или единия от тях не иска да е с другия. А защо го иска и как го иска, вече не се отнасят към тази тема.
2. Няма да ми е по-приятно да се разминавам с някоя, която до вчера съм имал, а днес не мога да имам по същия начин. Както и тя мен. Излишен мазохизъм е дори да общувам с нея. Това увеличава агонията и пречи да се превъзмогне една връзка час по-скоро. А какво остава и да си останем приятели? Излишен фалш, не вярвам обаче някой да си признае, че ползва такава реплика, щото "го кефи човека и не иска да го губи". Това за мен е лицемерие. Ако не искаш да губиш някого, или не се разделяте, или изобщо не тръгвате, а си "оставате приятели". То е като граница, която като рискуваш да преминеш, не можеш да се върнеш назад. Защото нещата няма как да са същите - вече нещата се чувстват по различен начин, гледаш на другия като на ново същество.
3. Колкото до цитата - йес, много добре съм го казал... Колко съм горд със себе си... Добре де, шегувам се - просто си мисля, че - виж сега, като те зареже някого, ти с времето започваш да му виждаш недостатъците, които не си виждала, като си била заслепена от обич, и чак си викаш "какво съм му харесвала на този късопишковец" (примерно) и не ти пука за него. Но ако след раздялата не спираш да мислиш за него, най-лесния начин е да го превърнеш в мъченик т.е. да си създадеш гадно мнение за него = да го намразиш. Не се наемам да кажа, доколко това работи, но аз лично се кефя и се чувствам добре. И след такива случаи по-бързо превъзмогвам една връзка. Да не говорим, че след време, тази омраза изчезва, няма как да мразиш вечно. И човека ти става неутрален - нито мразен, нито обичан. И това е по-добре, отколкото да не можеш цял живот да преживееш някой Принц, дето те е зарязал и още те държи, и понеже сте приятели, не можеш да се освободиш от аурата му. Детинско е...
Да не говорим и за цялостната ми теза, че по-лесно бих станал приятел с някой, който преди съм мразил и сме били врагове, отколкото с някоя, която преди съм обичал и сме се разделили. Просто след края на любовта, всички останали положителни емоции, нямат смисъл, няма защо да се залъгваме, че сме приятели, демек след дъжд качулка, и както и преди казах - "да си пазя бившето гадже в резерва, да си го имам под ръка, ако пак ми се прииска да съм с него"... порочна практика! Протестирам! Протестирам!
[lol]
И аз протестирам да си пазиш бившето гадже ако пак ти се прийска или там както си го казал :)
За твоето изказване,което цитирах ... под най-лошото аз разбирам съвсем друго , а и ако до вчера съм обичала някой и той ме остави аз мога само да се самозалъгвам временно , че го мразя както и за пред хората ... но вътрешно ще знам че не е така ...
Ох защо нямам дар слово да се изразя както трябва ... [evil]
За мен е невъзможно. Не и когато единият е бил адски наранен. Не може да ти разбият сърцето и да ти кажат: "Но, спокойно - ние ще бъдем приятели", американците си имат една много хубава приказка по въпроса: "Да те зарежат и да ти кажат "Ще останем приятели", е все едно майка ти да ти прегази кучето и да ти каже: "Спокойно, и така можеш да го задържиш.""
И съм абсолютно съгласна с това. Човек, чието сърце е разбито би го боляло още повече да се опитва да бъде приятел, с човека, който до вчера го е правел щастлив.
На мен лично също ми беше казано, че ще си бъдем приятели.. Отначало отреагирах с горепосочената приказка, след което стигнах и до фазата: по-добре да боли така, отколкото да не знам изобщо как е и какво става с него..
И това измъчено "приятелство", просъществува точно 1 седмица, в която аз се обаждах, задавах въпроси, разпитвах и.. толкова.. В момента, в който спрях никой отсреща не се поинтересува аз как съм и какво става с мен.
Така че - НЕ, не мисля, че след истинската любов може да има приятелство. Не може някой, който е разбил сърцето ти да продължи да бъде от най-близките ти, макар и по друг начин. Просто прекалено боли..
Няма такова нещо... Който си го мисли е в голяма заблуда.
Ама защо все за разбито сърце ми говорите? [oops] Повтарям се, ама причини за раздели бол...и именно, защото е ИСТИНСКА била любовта, за мен е нормално да се чувате, изнтересувате един от друг...
Явно съм прекалено наивна...но аз сега с ръка на сърцето мога да кажа, че сега мой бивш ми е адски добър приятел..един от най-добрите...Аз му споделям за моята връзка, той за неговата и до там..няма други чувства, освен приятелски :) А точно този човек никога не съм предполагала, че мога да го гледам като приятел САМО...
И да ви е странно, и да не е - факт :) И айде, оставете моето...
Сестра ми е била от 9-ти клас с първата си любов...6 години продължава това, разделят се, така решават - много се карат и т.н, но НЯМА разбито сърце..Трудно са го преживели, но са го...След това си остават приятели, вмомента той си има жена и дете, виждат се по семейно със сестра ми и мъжа и'...Сестра ми роди преди 5 дена, на датата на родения ден на този въпросния човек и е много щастлива :) Няма го това само по филмите, убедила съм се...Зависи как приемаш нещата...
Ако ти разбият сърцето - ок, трудно е, признавам, но тук говорим общо казано за приятелство след любов..
Еми аз например /сега ще говоря за вмомента, нали искате истинска любов, аз съм на мнение, че моята е такава/ ако се разделя някога с приятеля си /и не си разбиваме сърцата [lol] / естествено, че ще искам да знам какво става с него, ще се интересувам от него, той е бил и винаги ще бъда важна част от живота ми...Знам, че и от неговата страна нещата ще стоят по същия начин..
Така че аз си вярвам..и не мисля, че живея в някой филм...
Мило, то и аз съм приятелка с абсолютно всичките ми бивши досега, но просто това са били съвсем друг вид връзки...
До този момент беше лесно.
Не знам може би и заради самото ми положение, но аз не мисля, че може една голяма любов да завърши без сълзи, така да го кажа, защото както вече някой беше споменал, просто единият поради 1001 фактора решава, че не иска да бъде с другия. И тогава няма как другият да не е наранен. Затова говорим за разбити сърца и т.н.
Може би при малко по-възрастни /защото аз не визирам все още себе си като много пораснал човек/ би било друго ядче..
Пък и за да си приятел с някой - всичко трябва да е двустранно. Аз опитвах всячески, но отсреща просто не срещнах това желание..
Нека да отговоря с контравъпрос. А какво значи приятелство?
Приятелство е нещо, което не може да съществува след любов, а само преди нея [lol]
Тии голямо обяснение му прасна :p
За мен има приятелство след любов, за теб - не...Тук няма вярно или грешно [confused]
Пък и ми е странно, след моето обяснение...защо постави всичките си краткотрайни и други връзки на едно ниво с тази на сестра ми или моята и чак над тях твоята минала връзка [confused]
Сълзи има, естествено, не съм го отричала..нито в моите случаи, нито в нейните...
И аз не се смятам за порастнал човек, ама казах, че бих искала да знам какво става с човек, който е било част от мен..от живота ми [confused]
Толкова ли е странно?
Докато не му се случи на човек, няма как да го повярва...
И все пак АЗ така мисля, не налагам мнението си [confused]
Аз до скоро живеех с илюзията, че може да има приятелство след любовта, но уви, вече съм съвсем сигурна, че ако е имало такова нещо, то поне на моята улица то не живее ... Може и просто моят късмет да е такъв, но не все така става, че с никой от бившите не сме приятели ... Ммм ще се доверя на логиката, че всяко зло е за добро и ще си продължа по пътя, ноооо цялата тази история със "след любовта" съм я играла и 1во - на първо време не съществува, 2-ро на второ време остава без значение ... Счупят ли се нещата между двама души, много трудно биха могли да бъдат залепени, вероятно не е невъзможно, но нека не ми се налага да се обеждавам в това ...
ПС - Мислите ми са ужасно хаотични, за което искрено се извинявам [shame]
Не бе мило, виж сега - за сестра ти нищо не съм казала. Там историята си е друга. Просто явно се случва веднъж на милион. Много хубаво е, че се е получило така наистина. Явно понякога в живота има и хепи енд под друга форма.
Друго имах предвид, а и какво мислиш - че аз не искам да знам какво става с него ли - искам, но нещата се получиха по друг начин.. И няма нищо странно в това.. Въпроса е от другата страна дали ще искат, ако са нормални, пораснали, големи хора би било нормално да се поддържа връзката.
От поддържане до поддържане има разлика. Огромна разлика, когато става дума за двама човека, които са делили едно легло преди време. :)
Може да си честитите рожденните дни и други подобни празници, да си помогнете за нещо, но не и да се чувате през 2 дена и да се питате: "Как си?".
Всъщност по вашите думи пак се опира до въпроса, какво се търси под това "приятелство след любов" [mhmm] [mhmmmm]
зависи от хората, зависи от това как сте се разделили. не може да се разделите с гръм и трясък и после да искате да си останете приятели. много си е от според зависи, но в никакъв случай невъзможно.... поне за мене... ама кой както си го направи :)
Може и да има,но това си зависи от човека.
Аз си мисля че повечето от вас пренебрегнаха ключовата думичка "любов". Не говорим просто за поредното гадже или поредната връзка, а за любов. Когато аз обичам някой не спирам да го обичам когато се разделим...не че съм обичала много, бил е само един, но не мога да си представя да бъдем просто приятели. Не че не сме опитвали, след като се разделихме опитахме да излизаме заедно като приятели, все пак бяхме дълго време заедно, но тези срещи водят неизбежно до следващо ниво, ако ме разбирате правилно. Там където се стигне до фаза приятелство, то повярвайте ми че съвсем не е имало любов преди това...
Снощи мернах тук една мисъл,която много ми хареса и напълно откривам своята истина в нея. Тя гласи: "Не, ние не можем да бъдем добри познати. Няма среда в любовта. Бяхме най-близки... Затуй отсега нататък. Ще сме най-чужди в света." - Блага Димитрова.
Приятели след любов може да останат хора,които не са се обичали толкова много според мен,защото истинската любов винаги ти оставя една малка надежда и желание отново да се случи нещо. Колкото и разумът ти да се бори срещу това,рано или късно сърцето проговаря. Вижда ми се прекалено излишно някой,с който си делял едно легло да излизате постоянно и да си разказвате за новите връзки. Аз принципно имам малко приятели,какво остава и всеки втори бивш да наричам приятел.
спред мене няма и не може да има
Някъде може да се среща и това,но мисля ,че на повечето хора това им се струва доста трудно, след всичките изпитани чувства някой да ти каже "Sry,ама може да останем приятели" идва малко в повече.Въпреки че аз съм за приятелските чувства след раздялата.
И как ще можеш със приятелски очи,
безчувствено във другия да гледаш,
а вътре всеки миг до изтощение да те гори,
желание в прегръдки да го стегнеш ?
спред мене няма :)
Може при мен се получава и е доста добре да сме приятели след това.Може всичко да си кажем преживели сме доста неща и е яко да сме приятели ако нито един от двамата няма по сериозни чувства към другия.Имам такава приятелка имахме 3 години драма,но сега сме супер приятели и абсолюбтно всичко си казваме и си помагаме с другите ни любови .. [lol] :)
Според мене и за двете неща съм абсолютно категорична че нестава. От опит......
Не мисля. Ако любовта е била силна, след като тя приключи можете да си останете просто добри познати, но не и приятели. В противен случай, явно връзката не е приключила наистина.
Ми и на мене не ми се струва естесвено да се държиш приятелски с някой, с който си споделял адски много неща, и да се правиш ,че искаш да бъде щастлив. Може би е вероятно да има приятелство, ама адски лицемерно
Според мен пак може да съществува приятелство, но няма да е същото като приятелството с човек, с когото не си имал връзка.